Защото всъщност нито децата са толкова деца, нито възрастните толкова възрастни. А си приличаме в опитите си да научим нещо ново, да видим, усетим кое как става и от кое какво може да се получи...
В Ри ри ра работилница ‘правим нещата’ по детския начин, където важен е самият процес, общуването, опитването, удоволствието. Където в тихия неделен ден сме оставили за малко грижи и отговорности и сме се гмурнали в едно море от възможности и ентусиазъм.
Може би ако успяваме да си спомним какво е да си дете, то ще разбираме по-лесно децата си. Съответно и те нас :)
Ето и малко мартенички :