.... Правенето е в основата на живота и развитието ......

неделя, 16 декември 2012 г.

ЗА СОЦИАЛИЗАЦИЯТА или ЗАЩОТО СЪМ МАЙКА НА ДЕСЕТ ДЕЦА



От Елвира Прем Бахуля - майка на дете в кооператив "Детски стъпки"
Покрай разбунените духове за Закона за предучилищното и училищното образование,  се разшумя доста и за родителските кооперативи. Звучи доста соц названието , но е измислено в Америка и така е полулярно - не сме се кръстили ние така. Искам да споделя с вас един ден в такъв кооператив. От една година сме заедно и сме минали през какви ли не трудности, но когато се замисля за това винаги сърцето ми се изпълва с безкрайна благодарност и обич! Децата ни заслужават семейна среда, безопасност и обич- всичко друго те си го носят и ние трябва да учим от тях. Ето и моето споделяне!




Вървим с четиригодишния ми син към градината и той внезапно спира и казва: „Знaеш ли,  мамо, дядо убива мухите?”. Аз за момент се обърквам и се чудя какво е предизвикало тaзи мисъл точно в момента. Но Марти си има свой свят, в който нещата се случват по друг магичен начин. ”Да, мамо, хората са различни - отговарям аз. - Знaеш, че мама и тати не ги убиват. Мухите са живи същества. А ти какво мислиш?” Той се чуди, чуди и без да отговори си продължава напред. Когато стигаме пред детската, изведнъж казва: ”Ще кажа на дядо, че не трябва да ги убива! Но ако ни пречат, ще трябва да им дадем по една пръчка, за да ги виждаме отдалеч...” - и започва неговото си сладко-фантазно-прекрасно измисляне на света.

Така влизаме във входа на детската и докато обяснява, той изтичва и се скрива на стълбите.Отваря ми учителката Албена и след като ме вижда сама, веднага се включва в редовната сутрешна игра на търсене на Марти и... трудното му намиране. След 5 минути вече всичките 5 деца и тя викат: „Знаем , че си там. Излез! Мааааааарти!” и нашият човек победосносно щастлив и нахилен до ушите влетява вътре. Докато се събличаме, съм въведена в основното действие от Теди, който ми разказва ентусиазирано, махайки, как правят рафт на къщата, Вики ми е показала новата си пола, Ивето вече ми се е усмихнала съучастнически, а Явор, търчейки се е блъснал в мен в знак на радост, че ме вижда.
Другият Марти си изчаква реда, за да ми разкаже и той нещо. 
Надниквам вътре и виждам, че картонената къща е станала наистина по-хубава и днес са я обзавели с дюшечета отвътре и рафтове отвън. Марти нещо се размрънква и решава, че не иска да си тръгвам. Изпуснала съм момента да си тръгна... Макар да знам, че ако съм спокойна, по-бързо ще мине, все пак не успявам да направя нужното. Детето ми е мое огледало - колкото повече се изнервям и не приемам, толкова по-несигурно се чувства то. Но пък аз закъснявам и съм човек... Решавам да вляза за малко, защото по-важното ми е той да се успокои.

Вътре Марти се лепва за мен и казва, че днес иска да съм дежурна през целия ден. Ивето идва и обяснява как и тя иска мама да е „бежурна” и се гушва и тя в мен. И аз се оставям...Седя прегърнала двете деца, наблюдавайки как другите дострояват къщата и как Албена им обяснява в играта разни части на къщата на английски. И си мисля, че трябва да тръгвам, че Ивето е много любвеобвилна, че може би шумът е притеснил моя Марти, че Албена умее да се забавлява много заедно с децата, че трябва да тръгвам, че и аз бих си поиграла с тази къща... 
И в този момент идва моя спасител Елка - майката на Теди, която е дежурна днес сутринта. Тя изважда любимия коз – Вселената, планетите и всичко останало, който действа като безотаказано хапче за привличане на вниманието при Марти. „А знаеш ли, че има още една планета, която е същата като Земята?” - казва тя. И той вече е зяпнал и й позволява да го гушне и целуне. Слушайки в захлас той се увлича и започва да й разяснява какво е гравитация . Само ми махва за чао и продължава увлечно да говори. Толкова съм благодарна на Елка. ...Тръгвайки, поглеждам назад и си спомням колко дълго това не можеше да се случи и колко месеци стоях с него в детската. Той имаше дълга адаптация и много трудно допускаше чужди хора до себе си.
 Беше на 3 години и му отне няколко месеца , за да се довери. Имаше моменти , в които се отчайвах, но другите майки и учителките ме окуражаваха. Помагаха ми с идеи и с печелене на доверието му. Той седеше залепен за мен и ако мръднех от стаята - пищеше. Постепенно Албена , учителката, с много игра и гушкане успя да пробие защитата. Децата, другата учителка и родителите също му станаха приятели. Но той си ме искаше за всеки случай. И един ден се случи! На отиване към детската доживях той сам да каже: ”Като дойдеш довечера да ме вземеш...” Аз притихнах и с една вътрешна усмивка не вярвах на чутото.”Като дойдеш да ме вземеш... Това означва, че иска да остане сам в детската ...”
 Да! Случи се! Гледах порасналото си момче и си благодарях, че му бях дала шанс да израстне със собственото темпо. Сега тези дни като днешния са малко – обикновено връхлита с радост и накрая не иска да си ходим вкъщи. Тръгвам все пак за работа. И въпреки че бързам, няма как на вратата да не се усмихна на Рая, която веднага се похвалва, че днес те с мама са готвили за обяд за цялата детска и тя ще изяде три паници супа. И че двамата с Марти са „бисквитопрахусмукачки”. Ива, майката на Рая, се смее съучстнически и тихо ми разказва, как вчера Сияна искала да се ожени за другия Марти, а той отказал, защото искал да е свободен и още няколко бисера от вчерашното й дежурство в коопа. 
Отивам на работа и в мен грее една вътрешна усмивка на доверие и благодарност. Знам, че Марти се чуства добре, иначе веднага щяха да са ми звъннали по телефона, както бих направила и аз ако съм дежурна.Следобяд съм и дежурна. Един път в седмицата, за 4 часа. Отивам точно, когато децата започват да стават едно по едно от сън и са толкова мекички и сладки. От стаята за сън излиза Сиянка, още малко залитайки и естествено сяда в мен и се гушка. Аз, докато я галя, започвам да я преобличам, а в това време учителката чете приказка на вече събудилите се или неспали деца.

Марти в началото ревнуваше и искаше неговата майка само него да си го гушка, защото... си е негова. Но с времето това се промени и всеки си знае, че която и да е майка може да прегърне много деца. Винаги! Докато сервирам следобедната закуска, наблюдавам с едно око как Марти играе с другите деца. Толкова е различен сред децата. Леко агресивен, дразни ги. Аз съм направо стресната – това той ли е? Другата ни учителка, Меро, с много мекота, но и с категоричност успява да предотврати назряващ конфликт и веднга след това ги въвлича в любимата песен-танц ”Тръгва детския влак...” . Децата се увличат и забравят взаимоотношенията и групичките си от преди малко. 
Аз виждам Марти отново светещ и радостен, без капка от онова мъжкарско репчене, което винаги е на ръба. А вкъщи може би все пак ще си поговрим за това какво е сила и как се показва... Но докато разсъждавам, вече има следваща ситуация. Сиянка се е разплакала, че иска мама. А Ивето ми се оплаква, че Марти не я допуска до играта, а пък тя толкова я харесва... Гушкайки Ивето я карам да запеем заедно. Това пък за Ивето действа безотказано. Меро гушка Сиянка, обаждат се на майка й по телефона и се успокоява. Започва следващото занимание учителката Меро им е приготивла едно въже, по което да минат като по вълшебен мост и накрая на въжето има един магьосник, който на всеки дава по една думичка. Вълшебна, разбира се. Те са „Благодаря, Приятел, Извинявай”... Сиянка и Ивето вече отдавана са се успокоили и се придвижват по „моста”, за да се доберат до своята думичка. И след това срещат един трол (Меро) и с вълшебната дума успяват веднага да го сразят. 
Силата на доброто... Смях и веселба... Светещи детски очи.... Да си призная и аз минах по моста и получих думата „Благодаря” . И слава богу, тя беше наистина вълшебна, защото ми помогна много в борбата с 10-тина малки трола, които се нахвърлиха върху ми след края на моста.Имаме и още занимания - с глина. Някои от децата се включват с голямо търпение и усърдност, други решават да се вклчючат по-късно. Участвам и ги наблюдвам. Всяко от тези малки 4-5 годишни човечета е толкова завършено и сияещо в качеството си. Гледам ги и знам, че те са големите ни учители, които ни учат да приемаме различието, да виждаме красотата в чистата й форма, да се учим да забравяме всичко, което сме попили като модели в детството си и да се учим да бъдем родители на ново и на чисто... А те... Те нямат нужда да ги учим - просто трябва да им предоставяме интересни игри, сигурност и любов.Меро днес е на родителска среща и си тръгва 30 мин по-рано и ние със Зори, майката на Вики, оставаме с децата. 
Органзираме им училище, в което те са си учители един на друг. Първа е Сиянка. С енциклопедия в ръка за човешкото тяло, тя ни разказва за сърцето, за кръвните телца. Аз слушам и със сигурност си казвам, че трябва да си попреговоря това-онова по анатомия. Интересът отвреме навреме спада, но само като ги подсетим, че техния урок идва, всички сядат. Следва урокът на Вики по балет. За десетина минути всички се пробват да направят шпагат или кълбо напред и назад. И ние със Зори пробвахме. Можеше и по-добре! За планетите и космоса, както се сещате беше Марти. Другите деца му сложиха едно столче и той седна на него и много сериозно ни разказваше и питаше има ли въпроси. После скочи, за да ни покаже как се върти слънцето, Земята, Луната... Настана едно тичане... Ивето, в часа по пеене пък ни изпя една песничка на английски, която си измисли сама и после я изпя и на български. И така всеки от тях продължи да показва на другите това, което можеше. Не мога да ви опиша колко горда се чувствах.

Те порастнаха пред очите ми и въпреки това не знаех, че могат толкова много. Но знам, че във всеки от тях има нещо, нещо светещо, което го прави уникален. Ники и Явор рисуват невероятно, Сиянка знае английски и за човешкото тяло повече от мен, Вики и Рая са най-добрите майки - балерини, които познавяам, а търпението и добрината на другия Марти е нещо, от което мога да уча до безкрай. Теди винаги прави нещата по свой начин и измисля нови начини, а Ивето е толкова харизматична, когато пее в своя свят.... Асен все още трудно ме допуска, защото е от скоро при нас, но аз знам, че той ще има време да ни се довери. Да ни допусне и да станем неговото голямо семейство. Семейство от семейства. Семейство, в което аз имам десет деца, които безкрайно обичам.

сряда, 21 декември 2011 г.

Свободни места в РК "Детски стъпки"


Родителски кооператив „Детски стъпки” търси нови членове

Родителски кооператив в района на кв. Красно село търси две дечица на възраст над 4 години, които да станат неразделна част от нашето голямо семейство.

Кои сме ние?

Ние сме група родители, избрали да бъдат близо до децата си и активно да участват в обучението и израстването им, осигурявайки им вдъхновяваща среда, спомагаща тяхното емоционално, интелектуално и личностно развитие.

От месец септември 2011 в родителски кооператив „Детски стъпки” ежедневно се смеят и творят 10 дечица на възраст 3,5-4,5 години, придружени и водени от двама учители и дежурен родител. Стараем се в нашата цветна и уютна „къща“ да цари весела и позитивна атмосфера, да се обръща индивидуално внимание на всяко дете, да се развиват личностните му качества и таланти, и всичко това - само и единствено чрез игра и много, много усмивки!

Работно време

Кооперативът приема деца сутрин от 8.30ч, а ги изпраща до 18.30ч. Съобразно с нуждата на новите членове, работното време е възможно да се увеличи.

Ангажираност на родителите

Веднъж седмично всеки родител дава дежурство в рамките на 5 астрономически часа (от 8.30ч до 13.30ч или от 13.30ч до 18.30ч), като подпомага дейността на учителките и обслужва децата според техните индивидуални нужди.

Храна

На ротационен принцип всеки родител готви веднъж на около две седмици. По една седмица в месеца две семейства дават дежурства по пазаруване на плодове, зеленчуци и следобедна закуска.

Учителки

За десетте деца се грижат две учителки, като на обяд двете се засичат. През цялото време учителките са придружени от дежурен родител.

Брой деца

Групата ни се състои от 10 деца, като предвид, че повечето са момченца, с приоритет за нас са момиченцата.

Колко струва?

Месечната такса е около 300 лева, като цената зависи от съвкупните разходи и броя на децата. Сумата покрива разноските ни за наем, режийни и заплати на учителките. Трудът, който полагаме за децата си, е изцяло доброволен.

Повече за нас:


За връзка с нас:

събота, 10 септември 2011 г.

Беглика, Беглика



Трудно е на Беглика фест да обособиш кът за деца, защото веднъж попаднал там не можеш да бъдеш нещо друго освен дете :) , за трите дена от 19 до 21ви август Беглика е един голям кът за деца. Тази година РиРиРа скрои шикозна сянка и прикани поотрасналите на две сериозни беседи свързани с родителството: за общуването преди езика и за емпатията, или способността да съпреживееш околните. Доста интерес предизвика отглеждането на деца в родителски кооператив, Петя и Надя от РиРиРа Лозенец имаха възможност да споделят за опита си на учител и родител участници вече две години в подобно начинание.

понеделник, 6 юни 2011 г.

Театрален ден

В момента сме на етап, в който си оформяме програма за децата. Казвам оформяме, защото тя отново се явява баланс между вижданията на учители, родителите и най-вече децата показват за какво са готови, какво им е интересно, забавно и от какво се учат. Имаме си определена от учителките тема на месеца (например семейството, водата...), също и тематични дни - творчески, музикален, образователен, спортен, театрален ден. Ето как премина един петъчен театрален ден през погледа на един непораснал забавляващ се родител:
След като се съберат сутрин децата имат сутрешно динамично занимание - йога за деца, гимнастика, колективни танци и игри, песни с акордеона... Нещо, което да приобщи децата, да ги отпусне и настрои за деня, да им създаде ритъм.
След това следва тематичното занимание за деня - петъците са ни театрални и сега идеята ни беше първо да си направим някои подготовки по паравана за куклен театър, след което да поиграем на някои приказки и ролеви игри с приказни герои.


















Тук се крият от вълка "шшшштт" и изведнъж му казват "ПА!" Тези неща им хрумват на децата, ние просто доразвиваме играта и даваме насока.


Игра на море....с елементи на река и приказката за Златното момиче :)
















































След бурните игри следва малко спокойствие и концентрация- слушане на приказки от Тони.

А докато чакахме обеда на масата и течеше "обсъждане" на кой майката е сготвила днес и по колко купички ще изядат (мамината манджа им е най-вкусна:), си направихме беседа и за семейството - изредиха се имената на баби, дядовци, майки и татковци...

Освен, че е много сладко и забавно с децата, също е много изморително, отговорно и трудно. Ситуациите, в които трябва да мислиш психологически и стратегически :) са много : как да подходиш при доста честите конфликтите в стил "това е мое, искам го!" ; трябва да отчетеш точно и справедливо моментната ситуация - кой пръв е взел, кой какво на кого дръпнал, кой да изчака, какво да си разменят, кой да се извини... и без да нарушаваш определени правила и начин на поведения на учителките. Много обяснения, говорене, даване на други примери, изчакване да се справят сами, също и скарване, когато се наложи. Трудно е:) Наскоро разбрах и че възрастта между 2,5-3г се наричала "див пубертет" и се изразявала с настоятелно и дори агресивно опознаване на околния свят и утвърждаване на територия. Това поне ми даде обяснение и спокойствие, че децата преминават просто на следващ етап.

Харесва ми,че мога да съм част от това, да го разбирам и усещам. Харесва ми, че благодарение на общите усилия на обикновени хора, могат да се получат необикновени неща и места :))) За децата!

събота, 28 май 2011 г.

Един ден с малчовците
















Изминаха 6 месеца от функционирането на новия родителски кооператив. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." описвам стъпките, които изминахме и продължаваме да изминаваме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...
Изредиха се различни взаимоотношения, хора, опити и идеи...

За постоянна грижа и работа с децата имаме две учителки, а родителите се грижим за храната, хигиената, пазаруването, определени неща по програмата и материалната база. Движим се в един балон от постоянно променящи се намерения, реализации и опити за организации; от родителски неточности, но и изненадващи мили жестове; от учителски опити за ред и корекции; от детски притеснения и постижения. За да подсилим родителското присъствие и най-вече ангажираност към децата(това е идеята на родителския кооператив) плануваме да въведем в програмата освен заниманията по музика, йога и гимнастика, околна среда, моделиране и рисуване и "ден на родителя". В този ден някое семейство ще подготви нещо за всички деца - дали ще е мама или татко, дали ще е занимание, импровизация или приготовление от вкъщи, дали ще е за 2 часа или 20 минути... няма значение. Важното е ти да имаш отношение и внимание към всички деца, поне за малко. Да ги опознаеш, макар и по различен и свой си начин. От опитите знаем, че децата много се радват и гордеят, когато мама е сготвила или е била там заедно с тях; или като дойде да ги вземе как бързат само да разкажат по нещичко от изминалия ден :) Също от опит знам, че това е голям дар и възможност - да бъдеш допуснат в един детски свят, да бъдеш чут и ти да чуеш, да разбереш и ти да бъдеш разбран... Различно е от това да си на площадката, където всеки си стои зад детето и се надвиквате в стремежа да се опазят децата от наранявания и разните техни взаимоотношения.
Различно е от това да си учител и това да ти е професия, различно е от това да си родител на твоето дете ... ти си просто един възрастен, който има щастието да присъства и участва(да е неодходим, да се старае) в едно детско ежедневие. И да научи много от това.

Наложи се скоро да замествам учителката ни и с това сложих началото на "денят на родителя". От няколко седмици, може би месец, не бях прекарвала ден там като помощник. Изумих се колко са пораснали децата ни, така на куп :) От адаптиращи се бебоци са се превърнали в едни игриви изследователи на двора.




Тази неугледна постройка е недовършената работилница в нашия двор. Децата много обичат да си сядат пред нея и там ще им оформим къта за дискусиии и интересни уроци.

От наблюдението им на играта видях къде се оформя научно-изследователската им зона :) - в другия край на двора, където търсят охлюви, камъчета и те си знаят какво още...
Нареждат се на двете пейки и слушат за морето, за корабите, за самолетите....после тръгват да тичат("плуват") надлъж и на шир по двора и пак сядат за следващата история..

Ние родителите имаме много работа още, тя може би е си е постоянна и безкрайна. Учителите също. Да дооправяме двора, спалното помещение, да избистряме организацията и програма.
Детските усмивки са нещо, заради което си заслужава да работиш...

сряда, 2 февруари 2011 г.

8. Къща Мусала на 2 месеца! Трудности и хубости


Изминаха 2 месеца от функционирането на новия родителски кооператив. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." описвам стъпките, които изминахме и продължаваме да изминаваме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...


Старая се да описвам максимално обективно какво се случва около един родителски кооператив. Естествено това е моят поглед, моят личен опит. При друг би се получило друго...Не пропускам да отбележа и трудностите, но... сравнени с положителните неща и особено погледнати по-дълбоко и в дългосрочен план, те просто се стопяват :) Накратко:

Трудности:

Всъщност трудностите не са нищо толкова страшно или необичайно, сигурна съм , че всеки един от нас се справя с много по-сложни предизвикателства на работното си място например. Всички ние отделяме много по-голямо внимание и усилие за неща, които нито са толкова смислени, нито толкова важни. Но това влиза в рамките на нормалното, а "щом има по-лесен начин да си решим въпроса с гледането на детето, не си заслужава да се товарим с още един ангажимент"... До някъде така разсъждават много родители, и аз ги разбирам. Аз самата мислех така и ми се струваше непосилно да се 'разправям с толкова майки' :) особено в тази криза и несигурни времена. Да, обаче детството е едно, миговете безценни, а добрите решения често са някъде около нас.
- Имаше моменти, в които кооператива се явяваше наистина тежест за мен, още една поета отговорност и задачка за решаване, с постоянно променящи се неизвестни. Предполагам и за другите - разколебаване, съмнения дали ще стане. Не съм много по командването, не обичам и не мога да юркам хората да направят нещо, а и това е свободна форма на коопериране, а не фирма или нещо друго. Нещата се движат според свободното усещане, възможности и желание на всеки.
- В основата на трудностите е финансовия въпрос - опитваме се да се справим с това, което можем да отделим като средства, нямаме резерв, а всеки месец е различно предизвикателство. Мислим схеми и стратегии, така че да е справедливо за всички. Но нещата започват да се стабилизират с оформяне на постоянната групичка.

- Другата трудност и стремеж е да направим ‘нещото’ стабилно, т.е. да гарантираме, че двама възрастни ще са на линия винаги (учителката+майка), а не да се разбираме ден за ден дали ще имаме утре занимания, което се оказа доста трудно в периода на вирусите. Но нещата и тук се стабилизираха, появи се страхотно момиче помощник, което ще успеем да наемем за някои дни, въпреки скромния ни бюджет.

- Трудност беше, че някои деца, които тъкмо бяха свикнали, отсъстваха заради вирусчета и други семейни причини, сега трябваше наново да извървят този път, и ние заедно с тях. Най-вече учителката, голямата тежест се пада на нея. И в това напреднахме.

Хубости:
Хубостите... много са. Даже не мога да ги опиша, по-скоро се изживяват. Чувствам, че освен прекия постигнат резултат - детските усмивки, постигаме нещо много по-дълбоко, нещо много полезно и истинско за всички. Сега усещането ми е за едно голямо слънце и нещо много хубаво, което се случва там, всеки ден. Мисля, че и за другите е така.

За хората, които работят там това е много повече от работа, за майките е много повече от алтернатива на детска градина и това е прекрасното. А за децата, какво да кажа - без коментар :)) Удивление.

В момента сме вече на желания принцип - 5 дена в седмицата, по 8 часа. Около 6 дечица на възраст между 2г-3г. щуреят, играят, учат се, радват се заедно с учителка и помощник възпитател (в тази роля влизат или желаещите мами, или слънчевата Мими). Основните дейности, наблюдения, програма и отговорност около развитието на децата се пада на учителката. А помощник възпитателят гледа да им е добре на тях - да почиства, да сготви, да помага, също и да се включва в заниманията ако желае.

още за формата "родителски кооператив">>

събота, 8 януари 2011 г.

7. Един месец родителски кооператив Къща Мусала

Изминаха около 3 месеца от решението за създаване на новия родителски кооператив. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." ще опиша стъпките, които изминахме и продължаваме да изминаваме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...


Мина първия месец откакто наехме помещението. Решихме през този първи месец да се събираме до обед майките заедно с децата. От една страна, за да свикват децата постепенно с обстановката и 'новото нещо', а от друга- не можехме да си позволим заплата на учителката и отопление за цял работен ден (все още бяхме недостатъчен брой родители). Беше вълнуващо и за нас, а за децата съвсем :) През тези събирания всъщност имахме възможност да си обсъждаме всички въпроси и да се опознаваме. Запознахме се с още много нови майки, които проявяват интерес за някакво посещение. Като цяло родителите по-трудно се наемат с някакъв ангажимент т.е. да се включат пълноценно в кооператива и да заемат едно място. Но и такива се появиха в този един месец, които се присъединиха към нас. А свободното останало местенце засега ще се запълва от различни деца, които ще идват различни дни от седмицата.
Някои от малчовците бяха силно привързани към майка си и не я пускаха да излезне от стаята. Друго общуваше предимно като удря другите. Всички наблюдавахме как настъпва промяна само за няколко дни, за седмица. Плаченето се превръща в усмивки, удрянето в галене. Чак невероятно. Как децата започват да си се усещат като групичка, да си се чувстват и търсят едно друго. Това е тяхното място и те го правят да е такова, каквото е. Бяхме свидетели на всичко това и сякаш всички ние имаме заслуга за тази промяна. И естествено учителката ни, която докато ние майките хаотично се щурахме наоколо и постоянно си обсъждахме къде, какво, как да правим тя наблюдаваше, опознаваше, водеше занимания на децата. Първият ден със спане я оставихме сама в стаята с 6 изморени и полуревящи деца (многото майки наоколо наистина изнервят обстановката). И заварихме една картинка - сладки наспали се същества, които си стоят кротко и пазят тишина докато едното дете още спинка в същото помещение :))
През тези три месеца, откакто задвижваме кооператива изоставих доста работата си и други лични начинания, почти постоянно го мисля в главата си, обсъждаме, решаваме, даваме от себе си, притесненяваме се как ще си покрием някои разходи, много изписани мейли с родители... Усилията не са никак малко. Усещането доста наподобява изкачване на връх (нали си наричаме и къща Мусала нашия малък най-висок връх:) ... катериш, катериш, по някое време забравяш къде си бил и къде си тръгнал, защото ти е трудно. Но когато видиш гледката горе си казваш "заслужаваше си" :)) Същото е като да имаш дете.