.... Правенето е в основата на живота и развитието ......

понеделник, 1 ноември 2010 г.

3. Къщата !

Изминаха около 2 месеца от решението за създаване на родителски кооператив до неговото стартиране. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." ще опиша стъпките, които изминахме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...
Подкрепиха ме Ри ри ра-Лозенец и бъдещата ни учителка, която търпеливо ни изчака докато се съберем и организираме. Но държа да отбележа за скептиците:) че съм тръгнала сама- не сме били група майки от района (съмишлениците и желаещите се появиха за тези два месеца); без конкретно място - прекрасната къща, която надмина очакванията ми изникна после; без големи финансови възможности, които да ми позволят да рискувам примерно; без излишно свободно време - работеща майка съм
... Без това, без онова ... и все пак става :)
По този повод ми се върти една мисъл "Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства." Аз дори не бих го нарекла силно желание, по-скоро ясно намерение или единственият логичен, естествен избор в даден момент. Нормален избор за нас, нашите деца, в нашето време. Начинание, което се базира на взаимно доверие, уважение и разбирателство между група хора. Споделена радост и отговорност :)

Третата ни среща се състоя на огледа на етаж къща с дворче, която ме беше очаровала(единственото помещение, което бях проучила и видяла).
Оказа се, че наистина е очарователна според всеки, който я е видял и много важно - достъпна! Оказа се и че едната майка работи точно в сградата отсреща.












Така три майки (с 4 деца) се решихме да капарираме и наемем това място. Явно се бяхме опознали достатъчно от три срещи (и доста имейли), за да решим, че си имаме доверие. Бяхме малко на брой, може би беше рисковано. Но в крайна сметка трябваше да тръгнем от някъде. Можехме да си репетираме теоретично до безкрай, но хората се опознават най-добре в действие когато разбираш на кого и как може да разчиташ. А и трябваше да сме решителни, ако не искаме да изпуснем мястото. Надявахме се, че ще се присъединят постепенно още хора, интересът за кооператив беше доста голям, над 20 семейства се свързаха с мен, чрез обявата в блога и чрез познати. От тях можеха още 3-4 да се решат на по-сериозно участие и поемане на ангажимент и щяхме да сме спокойни. Или да се появят нови хора (както се случи впоследствие).
Надяваме се, че ще намерим начин и другите интересуващи се от темата за родителски кооператив в този район на града да могат да идват на различни отворени занимания и срещи при нас. Така ще се оформи един пръстен от постоянни и един от гравитиращи семейства, с които да си бъдем взаимно полезни и да общуваме...