Изминаха около 2 месеца от решението за създаване на новия родителски кооператив до неговото стартиране. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." ще опиша стъпките, които изминахме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...Подкрепиха ме Ри ри ра-Лозенец и бъдещата ни учителка, която търпеливо ни изчака докато се съберем и организираме. Но държа да отбележа за скептиците:) че съм тръгнала сама- не сме били група майки от района (съмишлениците и желаещите се появиха за тези два месеца); без конкретно място - прекрасната къща, която надмина очакванията ми изникна после; без големи финансови възможности, които да ми позволят да рискувам примерно; без излишно свободно време - работеща майка съм... Без това, без онова ... и все пак става :)
По този повод ми се върти една мисъл "Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства." Аз дори не бих го нарекла силно желание, по-скоро ясно намерение или единственият логичен, естествен избор в даден момент. Нормален избор за нас, нашите деца, в нашето време. Начинание, което се базира на взаимно доверие, уважение и разбирателство между група хора. Споделена радост и отговорност :)
УРА !
Родителски кооператив "къща Мусала" (или поне така го наричат някои от децата -намираме се на ул.Мусала:) е вече факт.
Първият ден отново малко объркан и хаотичен, вторият по-добре, третият още по-добре...и децата не искаха да си тръгват...
От 01.12.10г. започнахме първите си занимания, на първо време на половин ден.
Успяхме със съвсем минимални средства и много желание да създадем едно приятно кътче. Благодарим много на Ри ри ра-Лозенец за оказаната помощ. И 5лв дадени от приятел, в подходящ момент, за нещо, което ти е необходимо значат безкрайно много.
Нещата нямаше да се случат и без творческия ентусиазъм на Ива (мама на Йоан), без коректността и доверието на Светлето(мама на Тома) и Рали(мама на Стефчо и Митко), търпението на Алекс(учителката) и това, че прие нашата идея и мечта като свои. Всички приехме една обща идея като своя.
За тези 2 месеца се открихме с много симпатични майчета (Галя-ех, Галя!, Гери, другата Гери, Христина, Ани, Дени, Иглика...) и други, с които си се знаем отпреди. Надяваме се, че ще се срещаме и събираме по различни поводи в "къщата Мусала" - нашия малък най-висок връх. А върховете се изкачват с приятели :)
Ще има отворени занимания за майки и бебовци, арт занимания за по-големи дечица, семинари или просто може да посещавате занималнята някои дни (все още има свободни места). За повече информация следете програмата в Ри ри ра >>
