Изминаха около 2 месеца от решението за създаване на родителски кооператив до неговото стартиране. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." ще опиша стъпките, които изминахме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...
Подкрепиха ме Ри ри ра-Лозенец и бъдещата ни учителка, която търпеливо ни изчака докато се съберем и организираме. Но държа да отбележа за скептиците:) че съм тръгнала сама- не сме били група майки от района (съмишлениците и желаещите се появиха за тези два месеца); без конкретно място - прекрасната къща, която надмина очакванията ми изникна после; без големи финансови възможности, които да ми позволят да рискувам примерно; без излишно свободно време - работеща майка съм... Без това, без онова ... и все пак става :)
По този повод ми се върти една мисъл "Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства." Аз дори не бих го нарекла силно желание, по-скоро ясно намерение или единственият логичен, естествен избор в даден момент. Нормален избор за нас, нашите деца, в нашето време. Начинание, което се базира на взаимно доверие, уважение и разбирателство между група хора. Споделена радост и отговорност :)
Имахме втора среща по повод създаването на родителкси кооператив в района около Красно село. Бяхме същите хора и няколко нови, заедно с децата. Някои със сериозни намерения, а други още колебаещи се и с желание да участват само някои дни. По идея на една от майките си попълнихме една таблица, относно това какви са ни вижданията за отглеждането и възпитанието на децата, какви очаквания имаме, какви финансови и времеви възможности за участие, с какво бихме занимавали децата... Това беше много важен момент за опознаването ни. Тази втора среща беше важна и за бъдещата ни учителка, която ни представи нещо като презентация (интересни подбрани моменти от различни педагогики - Монтесори, Валфдорска, философията на Реджо Емилия за участие на родителите в процеса), с което може да се каже спечели доверието и одобрението и на другите родители. Ани от Ри ри ра-Лозенец отново беше с нас и ни сподели някои моменти от техния опит - за взаимоотношението между учителки, майки, деца и някои трудности, които са срещнали.
Между тези две наши срещи си контактувахме с писма - идеи за организация на бъдещия кооператив, които постоянно се сменяха на базата на това какви и колко хора се събираме (колко от тях могат да участват с дежурства). Също се оглеждахме и за подходящо помещение....Мислехме, че може да си позволим само апартамент ( и стоеше въпросът с излизанията на децата какво правим) или в най-добрия случай апартамент с двор.
Първият ни оглед за помещение се оказа и последният :) И започна един низ от приятни случайности...
