Изминаха 2 месеца от функционирането на новия родителски кооператив. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." описвам стъпките, които изминахме и продължаваме да изминаваме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...
Старая се да описвам максимално обективно какво се случва около един родителски кооператив. Естествено това е моят поглед, моят личен опит. При друг би се получило друго...Не пропускам да отбележа и трудностите, но... сравнени с положителните неща и особено погледнати по-дълбоко и в дългосрочен план, те просто се стопяват :) Накратко:
Трудности:
Всъщност трудностите не са нищо толкова страшно или необичайно, сигурна съм , че всеки един от нас се справя с много по-сложни предизвикателства на работното си място например. Всички ние отделяме много по-голямо внимание и усилие за неща, които нито са толкова смислени, нито толкова важни. Но това влиза в рамките на нормалното, а "щом има по-лесен начин да си решим въпроса с гледането на детето, не си заслужава да се товарим с още един ангажимент"... До някъде така разсъждават много родители, и аз ги разбирам. Аз самата мислех така и ми се струваше непосилно да се 'разправям с толкова майки' :) особено в тази криза и несигурни времена. Да, обаче детството е едно, миговете безценни, а добрите решения често са някъде около нас.
- Имаше моменти, в които кооператива се явяваше наистина тежест за мен, още една поета отговорност и задачка за решаване, с постоянно променящи се неизвестни. Предполагам и за другите - разколебаване, съмнения дали ще стане. Не съм много по командването, не обичам и не мога да юркам хората да направят нещо, а и това е свободна форма на коопериране, а не фирма или нещо друго. Нещата се движат според свободното усещане, възможности и желание на всеки.
- В основата на трудностите е финансовия въпрос - опитваме се да се справим с това, което можем да отделим като средства, нямаме резерв, а всеки месец е различно предизвикателство. Мислим схеми и стратегии, така че да е справедливо за всички. Но нещата започват да се стабилизират с оформяне на постоянната групичка.
- Другата трудност и стремеж е да направим ‘нещото’ стабилно, т.е. да гарантираме, че двама възрастни ще са на линия винаги (учителката+майка), а не да се разбираме ден за ден дали ще имаме утре занимания, което се оказа доста трудно в периода на вирусите. Но нещата и тук се стабилизираха, появи се страхотно момиче помощник, което ще успеем да наемем за някои дни, въпреки скромния ни бюджет.
- Трудност беше, че някои деца, които тъкмо бяха свикнали, отсъстваха заради вирусчета и други семейни причини, сега трябваше наново да извървят този път, и ние заедно с тях. Най-вече учителката, голямата тежест се пада на нея. И в това напреднахме.
Хубости:
Хубостите... много са. Даже не мога да ги опиша, по-скоро се изживяват. Чувствам, че освен прекия постигнат резултат - детските усмивки, постигаме нещо много по-дълбоко, нещо много полезно и истинско за всички. Сега усещането ми е за едно голямо слънце и нещо много хубаво, което се случва там, всеки ден. Мисля, че и за другите е така.
За хората, които работят там това е много повече от работа, за майките е много повече от алтернатива на детска градина и това е прекрасното. А за децата, какво да кажа - без коментар :)) Удивление.
В момента сме вече на желания принцип - 5 дена в седмицата, по 8 часа. Около 6 дечица на възраст между 2г-3г. щуреят, играят, учат се, радват се заедно с учителка и помощник възпитател (в тази роля влизат или желаещите мами, или слънчевата Мими). Основните дейности, наблюдения, програма и отговорност около развитието на децата се пада на учителката. А помощник възпитателят гледа да им е добре на тях - да почиства, да сготви, да помага, също и да се включва в заниманията ако желае.
още за формата "родителски кооператив">>
