В момента сме на етап, в който си оформяме програма за децата. Казвам оформяме, защото тя отново се явява баланс между вижданията на учители, родителите и най-вече децата показват за какво са готови, какво им е интересно, забавно и от какво се учат. Имаме си определена от учителките тема на месеца (например семейството, водата...), също и тематични дни - творчески, музикален, образователен, спортен, театрален ден. Ето как премина един петъчен театрален ден през погледа на един непораснал забавляващ се родител:След като се съберат сутрин децата имат сутрешно динамично занимание - йога за деца, гимнастика, колективни танци и игри, песни с акордеона... Нещо, което да приобщи децата, да ги отпусне и настрои за деня, да им създаде ритъм.
След това следва тематичното занимание за деня - петъците са ни театрални и сега идеята ни беше първо да си направим някои подготовки по паравана за куклен театър, след което да поиграем на някои приказки и ролеви игри с приказни герои.
Тук се крият от вълка "шшшштт" и изведнъж му казват "ПА!"
Тези неща им хрумват на децата, ние просто доразвиваме играта и даваме насока.Игра на море....с елементи на река и приказката за Златното момиче :)
След бурните игри следва малко спокойствие и концентрация- слушане на приказки от Тони.
А докато чакахме обеда на масата и течеше "обсъждане" на кой майката е сготвила днес и по колко купички ще изядат (мамината манджа им е най-вкусна:), си направихме беседа и за семейството - изредиха се имената на баби, дядовци, майки и татковци...
Освен, че е много сладко и забавно с децата, също е много изморително, отговорно и трудно. Ситуациите, в които трябва да мислиш психологически и стратегически :) са много : как да подходиш при доста честите конфликтите в стил "това е мое, искам го!" ; трябва да отчетеш точно и справедливо моментната ситуация - кой пръв е взел, кой какво на кого дръпнал, кой да изчака, какво да си разменят, кой да се извини... и без да нарушаваш определени правила и начин на поведения на учителките. Много обяснения, говорене, даване на други примери, изчакване да се справят сами, също и скарване, когато се наложи. Трудно е:) Наскоро разбрах и че възрастта между 2,5-3г се наричала "див пубертет" и се изразявала с настоятелно и дори агресивно опознаване на околния свят и утвърждаване на територия. Това поне ми даде обяснение и спокойствие, че децата преминават просто на следващ етап.
Харесва ми,че мога да съм част от това, да го разбирам и усещам. Харесва ми, че благодарение на общите усилия на обикновени хора, могат да се получат необикновени неща и места :))) За децата!
