Изминаха около 2 месеца от решението за създаване на новия родителски кооператив до неговото стартиране. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." ще опиша стъпките, които изминахме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...
Подкрепиха ме Ри ри ра-Лозенец и бъдещата ни учителка, която търпеливо ни изчака докато се съберем и организираме. Но държа да отбележа за скептиците:) че съм тръгнала сама- не сме били група майки от района (съмишлениците и желаещите се появиха за тези два месеца); без конкретно място - прекрасната къща, която надмина очакванията ми изникна после; без големи финансови възможности, които да ми позволят да рискувам примерно; без излишно свободно време - работеща майка съм... Без това, без онова ... и все пак става :)
По този повод ми се върти една мисъл "Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства." Аз дори не бих го нарекла силно желание, по-скоро ясно намерение или единственият логичен, естествен избор в даден момент. Нормален избор за нас, нашите деца, в нашето време. Начинание, което се базира на взаимно доверие, уважение и разбирателство между група хора. Споделена радост и отговорност :)
Срещнахме се 5 дни преди старта :) Почти в пълен състав - 5 майки и 7 деца. С някои не се бяхме виждали, но някак си усещахме, че ще си допаднем.
По къщата няма много неща за оправяне. На първо време ще се справяме с наличното, бюджетът ни е ограничен. По-скоро с креативност и живец ще се опитаме да я изпълним, отколкото със скъпо струващо обзавеждане. Имаме обаче много неща за обсъждане, обмисляне, гласуване, изпробване. Можем да кажем, че нещата започват тепърва - и трудно и хубаво. Ще ни е от полза информацията от Ри ри ра-Лозенец, която споделят с нас : като правила, режим, задължения на дежурната майка, на учителката. Но все пак при нас ще се оформят други правила и отношения, в зависимост от майките и децата, които сме се събрали. И това е уникалното на подобно начинание. Нещата стават благодарение и спрямо конкретните хора, които са се събрали.
В началото бях по- скептична като знам как дори двама човека трудно стигат до единодушно решение, а какво остава за 6-7 майки и то по въпроси, които касаят децата им. Но се оказва, че до разумните решения достигаме заедно, а различията ни могат само да ни допълват едни други и атмосферата като цяло.
