Отивайки една седмица преди фестивала, за да подготвим местенцето за деца, заварихме ентусиазирани работещи хора, доброволци. Изрисуваха табелите, правиха тотемите, дървено кану. Циркът Cumbo беше там, шатрите за презентации бяха готови, а салът за сцената се строеше.
Захванахме се и ние с нашия детски кът. Бяхме замислили да има три зони – кът релакс за родители, място за най-малките и техните занимания заедно с мама или тате и едно специално място за тези, които искат да поверят дечицата си на нашите грижи. Това място трябваше да е достатъчно обезопасено, естествено защитено (с дървета, храсти), отделено с някаква оградка, същевременно да е достатъчно интересно и да не се чувстват децата затворени. Една стая на открито. И мисля, че се получи. Направихме символични прозорчета и врата от въжета и пръчки. Една маса и наблюдателница между две съществуващи дървета. А пътят на мравките, който минаваше през нашата къща маркирахме с шишарки и табелки, така че хем да не ги притесняваме, хем да привлечем вниманието на децата към тях, за да се разберат, че съжителстваме заедно с най-различни твари и гадинки :))
Беше много приятно да видим как родители са налягали около хамака (къта за родители), разглеждаха някои от книгите, които бяхме занесли и си бъбреха. Малките се надпреварваха за едни привлекателни детски шезлонгчета и чадър, играха с домашен платилин, пясък (пръст по-точно), шишарки...А с по-големичките беше естествено много интересно. Темите бяха три – земя, вода, въздух и се редуваха, чрез различни занимания. Основно нещата се случваха около масата с боичките.Апликирахме със семенца. И какво ли още не.
Имаше състезание с лодки (детското “лудо пате”). Разглобихме един комплект дървени щипки и всеки направи по някоя лодка. После ги пуснахме с големия лилав океан (леген). Имаше победители, имаше и потънали..:)
Петя направи ето това страхотно паяче-марионетка от шишарка и копчета.
А един от най-прекрасните моменти беше, когато се събрахме деца от 0 до 120г. и правихме заедно карта на съкровище. Беше много интересно как всеки се включва според възрастта, уменията и интересите си. Две от по-големите момченца задаваха насоките – тук има препятствие, тук ключ, вълшебно цвете и дърво, сега пирати, после индианци. Руми (2г.) си искаше лоша вещица да й нарисуваме, после пък добра :) И така всеки драска по нещо, на всеки му хрумва идея. С Петя се опитвахме лекичко да обхванем спонтанния хаос в някаква обща идея и рамка, но не прекалявахме. Нещата си протекоха с една свобода и въображение, където идеите и уменията на всеки един са достатъчно основателни и интересни, за да бъдат уважени. И сега ми изниква по някой детски поглед, изпълнен с доверие. Това доверие у децата, което се появява, когато усетят, че са разбрани, че някой ги е чул какво всъщност имат предвид и изразят това, което им бълбука в малките главици.
Благодарим на всички дечица, които бяха с нас. Специални поздрави на Преси и Никита, които бяха и трите дни. Също и на малката прелест Бояна.
