Изминаха 6 месеца от функционирането на новия родителски кооператив. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." описвам стъпките, които изминахме и продължаваме да изминаваме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...
Изредиха се различни взаимоотношения, хора, опити и идеи...
За постоянна грижа и работа с децата имаме две учителки, а родителите се грижим за храната, хигиената, пазаруването, определени неща по програмата и материалната база. Движим се в един балон от постоянно променящи се намерения, реализации и опити за организации; от родителски неточности, но и изненадващи мили жестове; от учителски опити за ред и корекции; от детски притеснения и постижения. За да подсилим родителското присъствие и най-вече ангажираност към децата(това е идеята на родителския кооператив) плануваме да въведем в програмата освен заниманията по музика, йога и гимнастика, околна среда, моделиране и рисуване и "ден на родителя". В този ден някое семейство ще подготви нещо за всички деца - дали ще е мама или татко, дали ще е занимание, импровизация или приготовление от вкъщи, дали ще е за 2 часа или 20 минути... няма значение. Важното е ти да имаш отношение и внимание към всички деца, поне за малко. Да ги опознаеш, макар и по различен и свой си начин. От опитите знаем, че децата много се радват и гордеят, когато мама е сготвила или е била там заедно с тях; или като дойде да ги вземе как бързат само да разкажат по нещичко от изминалия ден :) Също от опит знам, че това е голям дар и възможност - да бъдеш допуснат в един детски свят, да бъдеш чут и ти да чуеш, да разбереш и ти да бъдеш разбран... Различно е от това да си на площадката, където всеки си стои зад детето и се надвиквате в стремежа да се опазят децата от наранявания и разните техни взаимоотношения.
Различно е от това да си учител и това да ти е професия, различно е от това да си родител
на твоето дете ... ти си просто един възрастен, който има щастието да присъства и участва(да е неодходим, да се старае) в едно детско ежедневие. И да научи много от това.Наложи се скоро да замествам учителката ни и с това сложих началото на "денят на родителя". От няколко седмици, може би месец, не бях прекарвала ден там като помощник. Изумих се колко са пораснали децата ни, така на куп :) От адаптиращи се бебоци са се превърнали в едни игриви изследователи на дв
ора.Тази неугледна постройка е недовършената работилница в нашия двор. Децата много обичат да си сядат пред нея и там ще им оформим къта за дискусиии и интересни уроци.
От наблюдението им на играта видях къде се оформя научно-изследователската им зона :) - в другия край на двора, където търсят охлюви, камъчета и те си знаят какво още...
Нареждат се на двете пейки и слушат за морето, за корабите, за самолетите....после тръгват да тичат("плуват") надлъж и на шир по двора и пак сядат за следващата история..
Ние родителите имаме много работа още, тя може би е си е постоянна и безкрайна. Учителите също. Да дооправяме двора, спалното помещение, да избистряме организацията и програма.
Детските усмивки са нещо, заради което си заслужава да работиш...
