Работилница РиРиРа: 2010

събота, 4 декември 2010 г.

6. Родителска среща

I.Някои основни характеристики на детето

1.Как бихте определили детето си с няколко думи / като темперамент или изявени характеристики, настроения, емоции/?

2. Някакви страхове, неща, които не обича?

3. Любими неща:

II.Основни изисквания по отношение на възпитанието на децата, подхода към тях и т.н.

III.Адаптация

1.Имате ли някакви по-особени притеснения относно адаптацията / например отделяло ли се е досега детето, за колко време, как му се е отразило и т.н./?

2.Как предпочитате да протече адаптационния период /например плавно и постепенно, с повече ваше присъствие; по-рязко и категорично.../?

IV.Организация

1.Посочете начален и краен час, който ви устройва за започване и приключване на заниманията в къщата:

2.Минимален и максимален брой дежурства, които може да давате /за седм. Или за месеца/:

3. Някакви специални желания и препоръки относно организацията като цяло- идеи, мисли, представи за родителския кооператив ?

V.Занимания

1.Имате ли някакви специални изисквания относно заниманията / да се набляга на нещо, да се избягват някои неща/ ?

2.Имате ли някакви специални изисквания или препоръки към учителката ?

3.Държите ли на излизането навън и при какви условия да става това?

4.Какви занимания можете/искате вие да предложите на децата?(не е задължително)

VI.Храна

Как се храни детето Ви /с желание, с неохота - трябва да се предлага по-настойчиво или е злоядо/?

Предпочитани храни от Вашето дете:

Има ли храни, които детето не обича? Някакви алергии към храни?

Храни и продукти, на които Вие държите да се набляга:

Имате ли афинитет към здравословното хранене, и ако не – против ли сте ако други родители са по-стриктни на тази тема ?

VII.Хигиена

1.Имате ли някакви специални изисквания по отношение на хигиената?

2.Някакви алергии към препарати и други?

3.Имате ли стремеж да се използват по-екологични и безвредни препарати?Ако не, имате ли нещо против ако други майки са по-стриктни по тези въпроси?

4.Използва ли памперс детето Ви? Ако да колко често да се сменя? Да се опитва ли да се учи да ходи в гърне или на тоалетна?

5.Ако ходи детето на гърне или тоалетна – да се пита ли или да се настоява да ходи?

1.Спи ли детето Ви следобеден сън и от колко до колко обикновено?

2. Обикновено как заспива? Има ли трудности, лесно ли се буди?

3.Държите ли да се настоява за следобеден сън ако детето не иска да спи?

VIII.Дисциплина

Държите ли на някакви конкретни правила по отношение на дисциплината?

Кога считате, че възрастния (учител, родител) трябва да се намесва в заниманията, игрите, конфликтите и как?

Как постъпвате при тръшкания или конфликти между деца?

Случва ли се често детето ви да проявява капризи, инат, собствено мнение? Как гледате вие на това и как реагирате?

IX.Здраве

Трябва ли според Вас да се правят изследванията, които са задължителни за детските ясли/градини преди децата да започнат да посещават кооператива?

Трябва ли според Вас да се допускат болни деца до заниманията и каква е границата (малко сополки, кашляне от време на време)?

Наскоро (или не толкова скоро) прекарани боледувания, специфични слаби места на детето, за които може да се съблюдава (например уши, гърло, бели дробове-кашлици)

Друго.....

Абсолютно майчинска(инстинктивна) анкета, измислихме си я на базата на това, какво ни интересува да знаем за другите деца и какво искаме другите да знаят за нашето. Обрисувахме си определен ред и правила, като си казахме, че правилата са за помощ при организацията, но и че се нарувашат и в това няма нищо фрапиращо ( в противен случай бихме станали жертва на някаква скована система или амбиция). Стремим се към максимална естественост и откровеност спрямо децата, към това да се чувстват живи, щастливи и част от това, което се случва около тях; към това да има моменти, когато да се съобразяват и моменти, когато свободно да се самоизразяват.

"Това малко същество, което независимо в коя част на планетата се намира и какъв цвят на кожата има, еднакво силно желае да живее в мир и добри условия, да учи и да се развива."

петък, 3 декември 2010 г.

5. Родителски кооператив "къща Мусала" е вече факт :)

Родителски кооператив "къща Мусала" (или поне така го наричат някои от децата -намираме се на ул.Мусала:) е вече факт.

Първият ден отново малко объркан и хаотичен, вторият по-добре, третият още по-добре...и децата не искаха да си тръгват...

От 01.12.10г. започнахме първите си занимания, на първо време на половин ден.
Успяхме със съвсем минимални средства и много желание да създадем едно приятно кътче. Благодарим много на Ри ри ра-Лозенец за оказаната помощ. И 5лв дадени от приятел, в подходящ момент, за нещо, което ти е необходимо значат безкрайно много.
Нещата нямаше да се случат и без творческия ентусиазъм на Ива (мама на Йоан), без коректността и доверието на Светлето(мама на Тома) и Рали(мама на Стефчо и Митко), търпението на Алекс(учителката) и това, че прие нашата идея и мечта като свои. Всички приехме една обща идея като своя.

За тези 2 месеца се открихме с много симпатични майчета (Галя-ех, Галя!, Гери, другата Гери, Христина, Ани, Дени, Иглика...) и други, с които си се знаем отпреди. Надяваме се, че ще се срещаме и събираме по различни поводи в "къщата Мусала" - нашия малък най-висок връх. А върховете се изкачват с приятели :)

Ще има отворени занимания за майки и бебовци, арт занимания за по-големи дечица, семинари или просто може да посещавате занималнята някои дни (все още има свободни места). За повече информация следете програмата в Ри ри ра >>

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

4. Четвърта среща - пет дни преди започване на заниманията в Бъкстон

Изминаха около 2 месеца от решението за създаване на новия родителски кооператив до неговото стартиране. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." ще опиша стъпките, които изминахме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...
Подкрепиха ме Ри ри ра-Лозенец и бъдещата ни учителка, която търпеливо ни изчака докато се съберем и организираме. Но държа да отбележа за скептиците:) че съм тръгнала сама- не сме били група майки от района (съмишлениците и желаещите се появиха за тези два месеца); без конкретно място - прекрасната къща, която надмина очакванията ми изникна после; без големи финансови възможности, които да ми позволят да рискувам примерно; без излишно свободно време - работеща майка съм... Без това, без онова ... и все пак става :)
По този повод ми се върти една мисъл "Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства." Аз дори не бих го нарекла силно желание, по-скоро ясно намерение или единственият логичен, естествен избор в даден момент. Нормален избор за нас, нашите деца, в нашето време. Начинание, което се базира на взаимно доверие, уважение и разбирателство между група хора. Споделена радост и отговорност :)
Срещнахме се 5 дни преди старта :) Почти в пълен състав - 5 майки и 7 деца. С някои не се бяхме виждали, но някак си усещахме, че ще си допаднем.
По къщата няма много неща за оправяне. На първо време ще се справяме с наличното, бюджетът ни е ограничен. По-скоро с креативност и живец ще се опитаме да я изпълним, отколкото със скъпо струващо обзавеждане. Имаме обаче много неща за обсъждане, обмисляне, гласуване, изпробване. Можем да кажем, че нещата започват тепърва - и трудно и хубаво. Ще ни е от полза информацията от Ри ри ра-Лозенец, която споделят с нас : като правила, режим, задължения на дежурната майка, на учителката. Но все пак при нас ще се оформят други правила и отношения, в зависимост от майките и децата, които сме се събрали. И това е уникалното на подобно начинание. Нещата стават благодарение и спрямо конкретните хора, които са се събрали.
В началото бях по- скептична като знам как дори двама човека трудно стигат до единодушно решение, а какво остава за 6-7 майки и то по въпроси, които касаят децата им. Но се оказва, че до разумните решения достигаме заедно, а различията ни могат само да ни допълват едни други и атмосферата като цяло.

неделя, 14 ноември 2010 г.

Идеята за родителски кооперативи спечели малка наградка и обществено внимание :)

Миналата седмица във фоайето на Университета по архитектура, строителство и геодезия имаше нещо като инсталация по повод Деня на урбаниста : работилница да си направим град, всички ние:
"Искало ли ти се е някога сам да създадеш средата, в която живееш? Може би да вземеш морската градина на Варна и да я сложиш в София? Или да сложиш голям парк в центъра на Перник? Да построиш небостъргач?...и какво ли още не...

Ето защо по случай 8 ноември – СВЕТОВЕН ДЕН НА УРБАНИЗМА, АСУБ кани всички желаещи да се присъединят към желанието ни да създадем своя собствен град във фоайето на новата сграда на УАСГ! Нека видим резултата от идеите на всички нас – урбанисти, архитекти, инженери, социолози, еколози, културолози ...бъдещи професионалисти или просто хора, които имат отношение към градската среда!"

Прекрасна идея, а още по-забавна беше реализацията. Креативността и изобретателността на студентите (и не само студенти) , преплетени с голяяма доза чувство за хумор:)) Всеки, който иска можеше да изреже нещо, залепи и сложи, като се записваха идеите и имената в една тетрадка (моментът с личната отговорност). И това, в продължение на една седмица. Ето малко снимки:

Случайно минавах през Университета и реших и аз да се включа като представител на съсловието "майки с деца" :) И какъв по-добър момент от това за самоизразяване, за това да кажем какво ни е наобходимо, какво можем да направим, как искаме да бъде променена средата за нас и за децата ни. И съвсем на шега сложих едни сърца по райони - родителски кооперативи : алтернативна форма за отглеждане на деца. Доста набиваща се на очи форма сърце:), нямаше друга подобна, а и отговаря точно на съдържанието :)) И така се надявах повече хора да се зачудят какво е това, да се поинтересуват и замислят.

Интересното стана, когато ми се обадиха, че идеята е спечелила награда :)) прекрасна книга "Earth-a journeu to time" от името на Българския съвет за устойчиво строителство, за което им благодарим. Наградите са просто поощрения, не за да се хвалим с тях. Но когато създадем скоро още един родителски кооператив ще се похвалим :)

Всъщност и другата наша идея спечели внимание и награда : отново на шега сложихме една малка сламена бала, която кръстихме "Научно изследователски институт за екологично строителство" Но когато намерим адекватен начин за прилагането в България на екологични строителни материали като слама и глина, тогава ще се похвалим :))
Дотогава просто работим по въпросите и се радваме на все повече съмишленици.

понеделник, 1 ноември 2010 г.

3. Къщата !

Така три майки (с 4 деца) се решихме да капарираме и наемем това място. Явно се бяхме опознали достатъчно от три срещи (и доста имейли), за да решим, че си имаме доверие. Бяхме малко на брой, може би беше рисковано. Но в крайна сметка трябваше да тръгнем от някъде. Можехме да си репетираме теоретично до безкрай, но хората се опознават най-добре в действие когато разбираш на кого и как може да разчиташ. А и трябваше да сме решителни, ако не искаме да изпуснем мястото. Надявахме се, че ще се присъединят постепенно още хора, интересът за кооператив беше доста голям, над 20 семейства се свързаха с мен, чрез обявата в блога и чрез познати. От тях можеха още 3-4 да се решат на по-сериозно участие и поемане на ангажимент и щяхме да сме спокойни. Или да се появят нови хора (както се случи впоследствие).
Надяваме се, че ще намерим начин и другите интересуващи се от темата за родителски кооператив в този район на града да могат да идват на различни отворени занимания и срещи при нас. Така ще се оформи един пръстен от постоянни и един от гравитиращи семейства, с които да си бъдем взаимно полезни и да общуваме...

понеделник, 25 октомври 2010 г.

2. Втора среща

сряда, 20 октомври 2010 г.

1.Първа среща в търсене на родители съкооператори:)

Изминаха около 2 месеца от решението за създаване на родителски кооператив до неговото стартиране. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." ще опиша стъпките, които изминахме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...
Подкрепиха ме Ри ри ра-Лозенец и бъдещата ни учителка, която търпеливо ни изчака докато се съберем и организираме. Но държа да отбележа за скептиците:) че съм тръгнала сама- не сме били група майки от района (съмишлениците и желаещите се появиха за тези два месеца); без конкретно място - прекрасната къща, която надмина очакванията ми изникна после; без големи финансови възможности, които да ми позволят да рискувам примерно; без излишно свободно време - работеща майка съм... Без това, без онова ... и все пак става :)
По този повод ми се върти една мисъл "Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства." Аз дори не бих го нарекла силно желание, по-скоро ясно намерение или единственият логичен, естествен избор в даден момент. Нормален избор за нас, нашите деца, в нашето време. Начинание, което се базира на взаимно доверие, уважение и разбирателство между група хора. Споделена радост и отговорност :)

Направихме една първа среща по повод създаване на родителски кооператив с хората, които се свързаха по интернет с мен или чрез познати. Среща, в следствие на която ще дойдат други събирания между родители, деца и преподаватели, които под форма на игри, занимания (защо не един общ излет) да се усетим взаимно доколко и как си допадаме като виждания относно децата ни и като присъствие. Може би това е началото на едни общи дискусии по темата алтернативни форми на отглеждане на деца, срещи и оформяне на различни коопертиви.
Всъщност всички родители си тръгнахме доста объркани от тази среща, с много мисли в главите си. После осъзнах, че това е най-естественото нещо и че няма как да бъде иначе. Срещаме се почти изцяло непознати хора, с различни професии, различно финансово и семейно положение (някои чакат второ бебче, на други им предстои скорошно тръгване на постоянна работа...) и с различни приоритети. За някои най-важното например е един подобен родителски кооператив да е близо до дома и да не се налага детето да пътува с кола, за други да има осигурен голям хубав двор, за трети възможността за целодневно гледане без дежурства на родител, за четвърти групичката да е от малък брой деца....Всъщност това е важно за всеки от нас, както най-вече това децата ни да са добре, да се развиват спокойни и щастливи . Въпросът е как да реализираме всичко това при дадени обстоятелста и даден финансов ресурс. Може би и затова започнахме от сметките, да мислим нещата като цяло и напред във времето - доколко е възможно за7 (или 8, 9) деца да наемем къща с двор, колко педагози ще са достатъчни, колко родители могат да се включват с дежурства и т.н и т.н. Тук се включи и "калкулаторът за родителски кооператив" на Ани :)) изработен от опита на занималнята в Лозенец - вкарваш наема на помещение и брой деца, и ти дава каква такса се пада на семейство. Има много въпроси за решаване. След срещата си помислих, че вместо един кооператив ще се получат няколко- на различни места и с различни приоритети. И това е много хубаво. Важното е да започнем отнякъде, да почувстваме, че всъщност можем да измислим и създадем нови условия за децата си, а не единствено да критикуваме старите и да се примиряваме с 'е няма как'...че това е наше право, свобода и може би дълг към децата. А и разбира се наше удобство и спокойствие. Усилията в началото и неспирния поток от мисли (объркани и хвърчащи) си заслужават. Трудно е, защото се опитваме да потърсим подходяща форма (като родителския кооператив) за дадено съдържание (децата, отношението, средата която мислим,че би била добра за тях), а не да го натъпчим в остарели модели, независимо за колко добри ни ги представят. Без толкова високопарни теории за развитието и възпитанието, свръх специални педагогики и подходи-готов продукт, който да изконсумираме ние и детето ни(частните детски) или другия вариант - дори не ни рекламират продукта, защото едва ли не сме им длъжни и родители и деца. Просто да бъдем част от живота на децата си и те от нашия по някакъв адекватен начин, с необходимата свобода и лична територия, без така задължителните травми и притеснения.

Трудно е когато нещата тръгват отдолу нагоре, от потребностите, от нас и това което можем да направим (още повече, когато това касае най-ценното децата ни). Но пък си мисля, че това е нормалният път:))

сряда, 13 октомври 2010 г.

Вила Рустика, кв.Хаджи Димитър

Стая за игра в римска вила

Тази година Софийската седмица на архитектурата/ Sofia Architecture Week SAW е посветена на "Периферията". Част от интересната програма по време на седмицата беше нетрадиционното представяне на новоразкрит археологически паметник в столичния квартал Хаджи Димитър. Заедно с колегите от Българска Академия на Науките и Сдружение Трансформатори и РиРиРа като домакин на ДЕТСКАТА /camera liberorum/ сформирахме-трансформирахме това събитие с детска помощ.

Научихме повече за нашето културно и природно наследство, кои са българските обекти от световно значение; нещо повече за живота и ежедневието на древните римляни, какво е акведукт, амфитеатър, хипокауст... и разбира се усмивки и забавления в голям студ!

Място: София, кв. Хаджи Димитър, между бл. 22 и 23

...осветена...

компот-коктейлът с истински домашен компот и усмихнатите доброволци от Класическата гимназия

Увлекателните лекции на Ради

Брейк брей...!

Кътчето за най-малките, които така и не се появиха в този студ.

:))

вторник, 21 септември 2010 г.

Парти с Бебезона в Зоопарка

Филмче със снимки >>>

По случай своя първи рожден ден BEBEZONA.bg организира Слонска разпродажба – базар на детски дрешки и аксесоари от родител на родител. РиРиРа присъства под формата на Ира и Ани и детски кът за изкуство и много цапане. Изхабихме успешно няколко кофи боя и няколко топа хартия. Рисунки направиха над 100 деца.

Най-креативната мама и нейното хартиено слонче ...

Най-хубавото хартиено куче ...

Най-креативната рисунка - върху кърпа за глава.

Най-оранжева рисунка...

Ани искаше да измайстори слон от къща и стари хартии...

Благодарим на bebezona.bg за поканата и на Faber Castel за материалите за рисуване.

неделя, 29 август 2010 г.

Повече за Беглика и "Детската"

Отивайки една седмица преди фестивала, за да подготвим местенцето за деца, заварихме ентусиазирани работещи хора, доброволци. Изрисуваха табелите, правиха тотемите, дървено кану. Циркът Cumbo беше там, шатрите за презентации бяха готови, а салът за сцената се строеше.

Захванахме се и ние с нашия детски кът. Бяхме замислили да има три зони – кът релакс за родители, място за най-малките и техните занимания заедно с мама или тате и едно специално място за тези, които искат да поверят дечицата си на нашите грижи. Това място трябваше да е достатъчно обезопасено, естествено защитено (с дървета, храсти), отделено с някаква оградка, същевременно да е достатъчно интересно и да не се чувстват децата затворени. Една стая на открито. И мисля, че се получи. Направихме символични прозорчета и врата от въжета и пръчки. Една маса и наблюдателница между две съществуващи дървета. А пътят на мравките, който минаваше през нашата къща маркирахме с шишарки и табелки, така че хем да не ги притесняваме, хем да привлечем вниманието на децата към тях, за да се разберат, че съжителстваме заедно с най-различни твари и гадинки :))

Беше много приятно да видим как родители са налягали около хамака (къта за родители), разглеждаха някои от книгите, които бяхме занесли и си бъбреха. Малките се надпреварваха за едни привлекателни детски шезлонгчета и чадър, играха с домашен платилин, пясък (пръст по-точно), шишарки...А с по-големичките беше естествено много интересно. Темите бяха три – земя, вода, въздух и се редуваха, чрез различни занимания. Основно нещата се случваха около масата с боичките.Апликирахме със семенца. И какво ли още не.

Имаше състезание с лодки (детското “лудо пате”). Разглобихме един комплект дървени щипки и всеки направи по някоя лодка. После ги пуснахме с големия лилав океан (леген). Имаше победители, имаше и потънали..:)

Петя направи ето това страхотно паяче-марионетка от шишарка и копчета.

А един от най-прекрасните моменти беше, когато се събрахме деца от 0 до 120г. и правихме заедно карта на съкровище. Беше много интересно как всеки се включва според възрастта, уменията и интересите си. Две от по-големите момченца задаваха насоките – тук има препятствие, тук ключ, вълшебно цвете и дърво, сега пирати, после индианци. Руми (2г.) си искаше лоша вещица да й нарисуваме, после пък добра :) И така всеки драска по нещо, на всеки му хрумва идея. С Петя се опитвахме лекичко да обхванем спонтанния хаос в някаква обща идея и рамка, но не прекалявахме. Нещата си протекоха с една свобода и въображение, където идеите и уменията на всеки един са достатъчно основателни и интересни, за да бъдат уважени. И сега ми изниква по някой детски поглед, изпълнен с доверие. Това доверие у децата, което се появява, когато усетят, че са разбрани, че някой ги е чул какво всъщност имат предвид и изразят това, което им бълбука в малките главици.

Благодарим на всички дечица, които бяха с нас. Специални поздрави на Преси и Никита, които бяха и трите дни. Също и на малката прелест Бояна.

сряда, 28 юли 2010 г.

Ри ри ра на Беглика 2

ДЕТСКАТА

ДЕТСКАТА е стая за игра под открито небе. Замислена е като специалното място за деца

от 0 до 12г. и възрастни, които обичат да творят сред детски шум.

Всъщност това е много повече от стая – представете си място за луди игри, креативен кът

и релакс зона за родители в едно, където всеки е добре дошъл да остави своя усмихнат

отпечатък.

През трите дни на Беглика фест ДЕТСКАТА ще поиграе на:

Стая от земя

Стая по вода

Стая на небе

за да могат буболечета (0-3г.), умници (3-6г.) и многознайковци (6-120г.*) чрез

разнообразни творчески игри и занимания да споделят, усетят и научат повече един от

друг за природата на Беглика.

В часовете между 10,30-12,30ч. и 17-19ч. деца над 3г. могат да разчитат на забавни

грижи в ДЕТСКАТА:) и спокойно да оставят мама и татко на припек край язовира...

(5лв. на дете за деня)

Домакин на ДЕТСКАТА е проектът „РиРиРа – стая за игра”

(www.ri-ri-ra.blogspot.com)

Ако ви връхлетят идеи или желание за занимания в ДЕТСКАТА, пишете ни на ri_ri_ra@abv.bg.

*120г. не е грешка :)

До игра!

понеделник, 19 юли 2010 г.

Горски център за неформално образование "Чатъма"

Поредното хубаво случване , което касае деца и младежи. Макар, че всяко хубаво случване е така или иначе за тях...
На 16, 17, 18.07 се състояха семинар и дейности по създаването на горски център "Чатъма". Инициативата е част от дългогодишната работа на организация „Байкария” в района на Баташка планина. Опит за въвеждане на форми на многофункционално стопанисване на горски ресурси. И е част от проекта "Живи места", чиято цел е създаване на мрежа от алтернативни пространства в България, която да спомага за обмяната на ресурси, идеи и практики , да насърчава споделянето на всички ценни постижения с младите хора в областта на устойчиво използване на ресурси и територии, екологични строителство и др. Идеята е да се създаде горски летен лагер, в чиято основа стои неформалното обучение и учене чрез опит ( за повече информация тук>>)

Ето част от нашето учене чрез опит, което преживяхме докато татковците доброволстват по създаване на зелен покрив, правене на мебели от дърво и каменни стълби :

Двегодишният Бобо показва на Рая как се забиват пирони (и се изваждат), при това с невероятно умение :)

Ако сте вдъхновени от идеята да научите нещо ново, като същевременно допринесете с труда си за някоя добра кауза и си прекарате страхотно ...побързайте и се включете :)

събота, 4 декември 2010 г.

петък, 3 декември 2010 г.

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

неделя, 14 ноември 2010 г.

понеделник, 1 ноември 2010 г.

понеделник, 25 октомври 2010 г.

сряда, 20 октомври 2010 г.

сряда, 13 октомври 2010 г.

вторник, 21 септември 2010 г.

неделя, 29 август 2010 г.

сряда, 28 юли 2010 г.

понеделник, 19 юли 2010 г.