Работилница 4

Тази неделя бяхме повече деца, отколкото възрастни. В буквален, не в преносен смисъл -
5 малчуганчета срещу 4 мами:), с които имахме радостта да се запознаем за първи път.
Ани с Любен/2,7г./, Меги с Петър/8г./ и Надето/4г./, и Гери със Самуил/8г./ и Калоян/2,9г./
Първоначалните планове за една голяма играчка-къща не се оказаха съвсем удачни. Затова изработихме заедно с дечицата няколко играчки за тях. И какво по-хубаво от това ... бяхме един екип. Може би децата имат нужда да бъдат насочвани към логиката на нещата - кое с кое може да се свърже, кое трябва да бъде по-стабилно, кога ни трябва тънък картон, за да направим дупки, кое къде се лепи и как... Но те (както всички ние) имат собствен усет и чувство за нещата и е прекрасно, когато им се даде възможност да го проявят.
Благодарим им и за музикалните имровизации, с които ни озвучаваха :)
А Инче, как ни се иска някой по-често да идва така да ни свири приказна музика (от Амели Пулен, на Ян Тиерсен) ...
До скоро, приятели!


Ето и играчките с връвчици :

Играчки за фина моторика...и още нещо

Този път сме се спрели на идеята да изработим някои интересни играчки за ранно развитие – така наречените sewing cards.

"Научно е доказано, че развитието на моториката на ръцете е тясно свързано с развитието на речта на детето и неговото мислене"...прочети повече тук>>>

Замислили сме да направим заедно една или няколко по-големи играчки за Ри ри ра. Но ако искате може да си направите играчка за детето си.

Материали, които ще използваме : може здрав картон, филц, гума...или ако ви хрумне нещо друго...; плат или картинки за апликация; връвчици.

Към това неделно занимание сме си намислили и един бонус. Освен грижата за свежия младежки дух, да се погрижим малко и за неостаряващата си външност. Не че има нещо лошо в бръчките от усмивки – не си ги даваме:) Но дали защото децата ни стават все по-самостоятелни и все повече може да си намерим малко време за себе си, или защото наближаваме трийсетте, хехее. Или просто защото се вдъхновихме от тази тема... но сме решили паралелно с правенето на играчките да си намажем и изпробваме някоя и друга маска по лицата (от мед, зехтин, мляко и др.). Някой ако е по-запознат с някакви методи за естественото неостаряване (що за израз!) може да сподели. Или по въпроса с играчките, разбира се.

Ще ви очакаме.

За съжаление Руми (1г и 8м) си поигра само 5-10мин. с играчката, която й направих. Шиенето не я заплени особено. :P Може би по-натам ще й стане по-интересно. А може би играчката трябва да е с по-интригуваща форма.

За "правенето” и експеримента

“Правенето” е в основата на живота и развитието. В това как правим нещо се отразяваме ние самите. Дали готвим, чистим, отглеждаме дете, работим професионално, майсторим ръчно, контактуваме, обичаме – навсякъде оставаме своя отпечатък, своя подход, мисли, чувства, своите трудности, успехи и неуспехи. С една дума- творим. Още по-интересно е когато това се случва с взаимодействие и в комбинация с още хора наоколо. Както е през целия ни живот. Както е и в работилница Ри ри ра.

А какво точно се случва тук?

Ри ри ра работилница се получава като социален творчески експеримент, вдъхновен от децата ни. Може да кажем, че в Работилницата за пораснали деца отработваме това, което сме научили в Ри ри ра :) Споделяме едно пространство, където всеки има възможност да прави нещо (най-често с ръцете си) , да се чувства свободен, да общува... Където приятели, непознати (т.е. бъдещи приятели ), деца се събираме и правим каквото ни се прави, и после виждаме какво се получава ... Без претенции. Когато всеки се включва според своите качества и това, което му идва отвътре. Звучи съвсем по детски и в синхрон със съвременните методи на възпитание и отглеждане, нали?

С тази разлика, че като възрастни сме способни на самоанализ и самонаблюдение, на това да осмисляме преживяванията и усещанията си. Защото ако се вгледаме и в най-малкото свое действие, ще открием много за себе си. Дали прехвърчаме вдъхновени от идея на идея без да стигнем до нещо завършено, дали ни е трудно да започнем и обмисляме много преди това, дали сме прецизни или пък разсеяни, търпеливи, самовглъбени? Кое ни затруднява, кое е силното ни място, кое е ценно за нас? Харесва ли ни това което се получава накрая, дали харесва и на някой друг? Кога нещата стават по-добре? Всичко това са вече въпроси от света на възрастните. Въпроси, които много често нямаме време да забележим, а те са някъде около нас. Въпроси, с които сме готови да атакуваме децата си и да ги определим като “еди какви си”, без да можем ние самите да си отговорим на тях.

Подхождайки “по детски” може да намерим много отговори на “зрелите” си въпроси :). А резултатът винаги е красив.