.... Правенето е в основата на живота и развитието ......

четвъртък, 25 ноември 2010 г.

4. Четвърта среща - пет дни преди започване на заниманията в Бъкстон

Изминаха около 2 месеца от решението за създаване на новия родителски кооператив до неговото стартиране. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." ще опиша стъпките, които изминахме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...
Подкрепиха ме Ри ри ра-Лозенец и бъдещата ни учителка, която търпеливо ни изчака докато се съберем и организираме. Но държа да отбележа за скептиците:) че съм тръгнала сама- не сме били група майки от района (съмишлениците и желаещите се появиха за тези два месеца); без конкретно място - прекрасната къща, която надмина очакванията ми изникна после; без големи финансови възможности, които да ми позволят да рискувам примерно; без излишно свободно време - работеща майка съм
... Без това, без онова ... и все пак става :)
По този повод ми се върти една мисъл "Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства." Аз дори не бих го нарекла силно желание, по-скоро ясно намерение или единственият логичен, естествен избор в даден момент. Нормален избор за нас, нашите деца, в нашето време. Начинание, което се базира на взаимно доверие, уважение и разбирателство между група хора. Споделена радост и отговорност :)
Срещнахме се 5 дни преди старта :) Почти в пълен състав - 5 майки и 7 деца. С някои не се бяхме виждали, но някак си усещахме, че ще си допаднем.
По къщата няма много неща за оправяне. На първо време ще се справяме с наличното, бюджетът ни е ограничен. По-скоро с креативност и живец ще се опитаме да я изпълним, отколкото със скъпо струващо обзавеждане. Имаме обаче много неща за обсъждане, обмисляне, гласуване, изпробване. Можем да кажем, че нещата започват тепърва - и трудно и хубаво. Ще ни е от полза информацията от Ри ри ра-Лозенец, която споделят с нас : като правила, режим, задължения на дежурната майка, на учителката. Но все пак при нас ще се оформят други правила и отношения, в зависимост от майките и децата, които сме се събрали. И това е уникалното на подобно начинание. Нещата стават благодарение и спрямо конкретните хора, които са се събрали.
В началото бях по- скептична като знам как дори двама човека трудно стигат до единодушно решение, а какво остава за 6-7 майки и то по въпроси, които касаят децата им. Но се оказва, че до разумните решения достигаме заедно, а различията ни могат само да ни допълват едни други и атмосферата като цяло.

неделя, 14 ноември 2010 г.

Идеята за родителски кооперативи спечели малка наградка и обществено внимание :)




Миналата седмица във фоайето на Университета по архитектура, строителство и геодезия имаше нещо като инсталация по повод Деня на урбаниста : работилница да си направим град, всички ние:
"Искало ли ти се е някога сам да създадеш средата, в която живееш? Може би да вземеш морската градина на Варна и да я сложиш в София? Или да сложиш голям парк в центъра на Перник? Да построиш небостъргач?...и какво ли още не...

Ето защо по случай 8 ноември – СВЕТОВЕН ДЕН НА УРБАНИЗМА, АСУБ кани всички желаещи да се присъединят към желанието ни да създадем своя собствен град във фоайето на новата сграда на УАСГ! Нека видим резултата от идеите на всички нас – урбанисти, архитекти, инженери, социолози, еколози, културолози ...бъдещи професионалисти или просто хора, които имат отношение към градската среда!"

Прекрасна идея, а още по-забавна беше реализацията. Креативността и изобретателността на студентите (и не само студенти) , преплетени с голяяма доза чувство за хумор:)) Всеки, който иска можеше да изреже нещо, залепи и сложи, като се записваха идеите и имената в една тетрадка (моментът с личната отговорност). И това, в продължение на една седмица. Ето малко снимки:












Случайно минавах през Университета и реших и аз да се включа като представител на съсловието "майки с деца" :) И какъв по-добър момент от това за самоизразяване, за това да кажем какво ни е наобходимо, какво можем да направим, как искаме да бъде променена средата за нас и за децата ни. И съвсем на шега сложих едни сърца по райони - родителски кооперативи : алтернативна форма за отглеждане на деца. Доста набиваща се на очи форма сърце:), нямаше друга подобна, а и отговаря точно на съдържанието :)) И така се надявах повече хора да се зачудят какво е това, да се поинтересуват и замислят.



Интересното стана, когато ми се обадиха, че идеята е спечелила награда :)) прекрасна книга "Earth-a journeu to time" от името на Българския съвет за устойчиво строителство, за което им благодарим. Наградите са просто поощрения, не за да се хвалим с тях. Но когато създадем скоро още един родителски кооператив ще се похвалим :)

Всъщност и другата наша идея спечели внимание и награда : отново на шега сложихме една малка сламена бала, която кръстихме "Научно изследователски институт за екологично строителство" Но когато намерим адекватен начин за прилагането в България на екологични строителни материали като слама и глина, тогава ще се похвалим :))
Дотогава просто работим по въпросите и се радваме на все повече съмишленици.

понеделник, 1 ноември 2010 г.

3. Къщата !

Изминаха около 2 месеца от решението за създаване на родителски кооператив до неговото стартиране. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." ще опиша стъпките, които изминахме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...
Подкрепиха ме Ри ри ра-Лозенец и бъдещата ни учителка, която търпеливо ни изчака докато се съберем и организираме. Но държа да отбележа за скептиците:) че съм тръгнала сама- не сме били група майки от района (съмишлениците и желаещите се появиха за тези два месеца); без конкретно място - прекрасната къща, която надмина очакванията ми изникна после; без големи финансови възможности, които да ми позволят да рискувам примерно; без излишно свободно време - работеща майка съм
... Без това, без онова ... и все пак става :)
По този повод ми се върти една мисъл "Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства." Аз дори не бих го нарекла силно желание, по-скоро ясно намерение или единственият логичен, естествен избор в даден момент. Нормален избор за нас, нашите деца, в нашето време. Начинание, което се базира на взаимно доверие, уважение и разбирателство между група хора. Споделена радост и отговорност :)

Третата ни среща се състоя на огледа на етаж къща с дворче, която ме беше очаровала(единственото помещение, което бях проучила и видяла).
Оказа се, че наистина е очарователна според всеки, който я е видял и много важно - достъпна! Оказа се и че едната майка работи точно в сградата отсреща.












Така три майки (с 4 деца) се решихме да капарираме и наемем това място. Явно се бяхме опознали достатъчно от три срещи (и доста имейли), за да решим, че си имаме доверие. Бяхме малко на брой, може би беше рисковано. Но в крайна сметка трябваше да тръгнем от някъде. Можехме да си репетираме теоретично до безкрай, но хората се опознават най-добре в действие когато разбираш на кого и как може да разчиташ. А и трябваше да сме решителни, ако не искаме да изпуснем мястото. Надявахме се, че ще се присъединят постепенно още хора, интересът за кооператив беше доста голям, над 20 семейства се свързаха с мен, чрез обявата в блога и чрез познати. От тях можеха още 3-4 да се решат на по-сериозно участие и поемане на ангажимент и щяхме да сме спокойни. Или да се появят нови хора (както се случи впоследствие).
Надяваме се, че ще намерим начин и другите интересуващи се от темата за родителски кооператив в този район на града да могат да идват на различни отворени занимания и срещи при нас. Така ще се оформи един пръстен от постоянни и един от гравитиращи семейства, с които да си бъдем взаимно полезни и да общуваме...