Театрален ден

В момента сме на етап, в който си оформяме програма за децата. Казвам оформяме, защото тя отново се явява баланс между вижданията на учители, родителите и най-вече децата показват за какво са готови, какво им е интересно, забавно и от какво се учат. Имаме си определена от учителките тема на месеца (например семейството, водата...), също и тематични дни - творчески, музикален, образователен, спортен, театрален ден. Ето как премина един петъчен театрален ден през погледа на един непораснал забавляващ се родител:
След като се съберат сутрин децата имат сутрешно динамично занимание - йога за деца, гимнастика, колективни танци и игри, песни с акордеона... Нещо, което да приобщи децата, да ги отпусне и настрои за деня, да им създаде ритъм.
След това следва тематичното занимание за деня - петъците са ни театрални и сега идеята ни беше първо да си направим някои подготовки по паравана за куклен театър, след което да поиграем на някои приказки и ролеви игри с приказни герои.


















Тук се крият от вълка "шшшштт" и изведнъж му казват "ПА!" Тези неща им хрумват на децата, ние просто доразвиваме играта и даваме насока.


Игра на море....с елементи на река и приказката за Златното момиче :)
















































След бурните игри следва малко спокойствие и концентрация- слушане на приказки от Тони.

А докато чакахме обеда на масата и течеше "обсъждане" на кой майката е сготвила днес и по колко купички ще изядат (мамината манджа им е най-вкусна:), си направихме беседа и за семейството - изредиха се имената на баби, дядовци, майки и татковци...

Освен, че е много сладко и забавно с децата, също е много изморително, отговорно и трудно. Ситуациите, в които трябва да мислиш психологически и стратегически :) са много : как да подходиш при доста честите конфликтите в стил "това е мое, искам го!" ; трябва да отчетеш точно и справедливо моментната ситуация - кой пръв е взел, кой какво на кого дръпнал, кой да изчака, какво да си разменят, кой да се извини... и без да нарушаваш определени правила и начин на поведения на учителките. Много обяснения, говорене, даване на други примери, изчакване да се справят сами, също и скарване, когато се наложи. Трудно е:) Наскоро разбрах и че възрастта между 2,5-3г се наричала "див пубертет" и се изразявала с настоятелно и дори агресивно опознаване на околния свят и утвърждаване на територия. Това поне ми даде обяснение и спокойствие, че децата преминават просто на следващ етап.

Харесва ми,че мога да съм част от това, да го разбирам и усещам. Харесва ми, че благодарение на общите усилия на обикновени хора, могат да се получат необикновени неща и места :))) За децата!

Един ден с малчовците

Изминаха 6 месеца от функционирането на новия родителски кооператив. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." описвам стъпките, които изминахме и продължаваме да изминаваме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...
Изредиха се различни взаимоотношения, хора, опити и идеи...

За постоянна грижа и работа с децата имаме две учителки, а родителите се грижим за храната, хигиената, пазаруването, определени неща по програмата и материалната база. Движим се в един балон от постоянно променящи се намерения, реализации и опити за организации; от родителски неточности, но и изненадващи мили жестове; от учителски опити за ред и корекции; от детски притеснения и постижения. За да подсилим родителското присъствие и най-вече ангажираност към децата(това е идеята на родителския кооператив) плануваме да въведем в програмата освен заниманията по музика, йога и гимнастика, околна среда, моделиране и рисуване и "ден на родителя". В този ден някое семейство ще подготви нещо за всички деца - дали ще е мама или татко, дали ще е занимание, импровизация или приготовление от вкъщи, дали ще е за 2 часа или 20 минути... няма значение. Важното е ти да имаш отношение и внимание към всички деца, поне за малко. Да ги опознаеш, макар и по различен и свой си начин. От опитите знаем, че децата много се радват и гордеят, когато мама е сготвила или е била там заедно с тях; или като дойде да ги вземе как бързат само да разкажат по нещичко от изминалия ден :) Също от опит знам, че това е голям дар и възможност - да бъдеш допуснат в един детски свят, да бъдеш чут и ти да чуеш, да разбереш и ти да бъдеш разбран... Различно е от това да си на площадката, където всеки си стои зад детето и се надвиквате в стремежа да се опазят децата от наранявания и разните техни взаимоотношения.
Различно е от това да си учител и това да ти е професия, различно е от това да си родител на твоето дете ... ти си просто един възрастен, който има щастието да присъства и участва(да е неодходим, да се старае) в едно детско ежедневие. И да научи много от това.

Наложи се скоро да замествам учителката ни и с това сложих началото на "денят на родителя". От няколко седмици, може би месец, не бях прекарвала ден там като помощник. Изумих се колко са пораснали децата ни, така на куп :) От адаптиращи се бебоци са се превърнали в едни игриви изследователи на двора.




Тази неугледна постройка е недовършената работилница в нашия двор. Децата много обичат да си сядат пред нея и там ще им оформим къта за дискусиии и интересни уроци.

От наблюдението им на играта видях къде се оформя научно-изследователската им зона :) - в другия край на двора, където търсят охлюви, камъчета и те си знаят какво още...
Нареждат се на двете пейки и слушат за морето, за корабите, за самолетите....после тръгват да тичат("плуват") надлъж и на шир по двора и пак сядат за следващата история..

Ние родителите имаме много работа още, тя може би е си е постоянна и безкрайна. Учителите също. Да дооправяме двора, спалното помещение, да избистряме организацията и програма.
Детските усмивки са нещо, заради което си заслужава да работиш...

8. Къща Мусала на 2 месеца! Трудности и хубости

Изминаха 2 месеца от функционирането на новия родителски кооператив. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." описвам стъпките, които изминахме и продължаваме да изминаваме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...


Старая се да описвам максимално обективно какво се случва около един родителски кооператив. Естествено това е моят поглед, моят личен опит. При друг би се получило друго...Не пропускам да отбележа и трудностите, но... сравнени с положителните неща и особено погледнати по-дълбоко и в дългосрочен план, те просто се стопяват :) Накратко:

Трудности:

Всъщност трудностите не са нищо толкова страшно или необичайно, сигурна съм , че всеки един от нас се справя с много по-сложни предизвикателства на работното си място например. Всички ние отделяме много по-голямо внимание и усилие за неща, които нито са толкова смислени, нито толкова важни. Но това влиза в рамките на нормалното, а "щом има по-лесен начин да си решим въпроса с гледането на детето, не си заслужава да се товарим с още един ангажимент"... До някъде така разсъждават много родители, и аз ги разбирам. Аз самата мислех така и ми се струваше непосилно да се 'разправям с толкова майки' :) особено в тази криза и несигурни времена. Да, обаче детството е едно, миговете безценни, а добрите решения често са някъде около нас.
- Имаше моменти, в които кооператива се явяваше наистина тежест за мен, още една поета отговорност и задачка за решаване, с постоянно променящи се неизвестни. Предполагам и за другите - разколебаване, съмнения дали ще стане. Не съм много по командването, не обичам и не мога да юркам хората да направят нещо, а и това е свободна форма на коопериране, а не фирма или нещо друго. Нещата се движат според свободното усещане, възможности и желание на всеки.
- В основата на трудностите е финансовия въпрос - опитваме се да се справим с това, което можем да отделим като средства, нямаме резерв, а всеки месец е различно предизвикателство. Мислим схеми и стратегии, така че да е справедливо за всички. Но нещата започват да се стабилизират с оформяне на постоянната групичка.
- Другата трудност и стремеж е да направим ‘нещото’ стабилно, т.е. да гарантираме, че двама възрастни ще са на линия винаги (учителката+майка), а не да се разбираме ден за ден дали ще имаме утре занимания, което се оказа доста трудно в периода на вирусите. Но нещата и тук се стабилизираха, появи се страхотно момиче помощник, което ще успеем да наемем за някои дни, въпреки скромния ни бюджет.

- Трудност беше, че някои деца, които тъкмо бяха свикнали, отсъстваха заради вирусчета и други семейни причини, сега трябваше наново да извървят този път, и ние заедно с тях. Най-вече учителката, голямата тежест се пада на нея. И в това напреднахме.

Хубости:
Хубостите... много са. Даже не мога да ги опиша, по-скоро се изживяват. Чувствам, че освен прекия постигнат резултат - детските усмивки, постигаме нещо много по-дълбоко, нещо много полезно и истинско за всички. Сега усещането ми е за едно голямо слънце и нещо много хубаво, което се случва там, всеки ден. Мисля, че и за другите е така.

За хората, които работят там това е много повече от работа, за майките е много повече от алтернатива на детска градина и това е прекрасното. А за децата, какво да кажа - без коментар :)) Удивление.

В момента сме вече на желания принцип - 5 дена в седмицата, по 8 часа. Около 6 дечица на възраст между 2г-3г. щуреят, играят, учат се, радват се заедно с учителка и помощник възпитател (в тази роля влизат или желаещите мами, или слънчевата Мими). Основните дейности, наблюдения, програма и отговорност около развитието на децата се пада на учителката. А помощник възпитателят гледа да им е добре на тях - да почиства, да сготви, да помага, също и да се включва в заниманията ако желае.

още за формата "родителски кооператив">>

7. Един месец родителски кооператив Къща Мусала

Изминаха около 3 месеца от решението за създаване на новия родителски кооператив. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." ще опиша стъпките, които изминахме и продължаваме да изминаваме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...


Мина първия месец откакто наехме помещението. Решихме през този първи месец да се събираме до обед майките заедно с децата. От една страна, за да свикват децата постепенно с обстановката и 'новото нещо', а от друга- не можехме да си позволим заплата на учителката и отопление за цял работен ден (все още бяхме недостатъчен брой родители). Беше вълнуващо и за нас, а за децата съвсем :) През тези събирания всъщност имахме възможност да си обсъждаме всички въпроси и да се опознаваме. Запознахме се с още много нови майки, които проявяват интерес за някакво посещение. Като цяло родителите по-трудно се наемат с някакъв ангажимент т.е. да се включат пълноценно в кооператива и да заемат едно място. Но и такива се появиха в този един месец, които се присъединиха към нас. А свободното останало местенце засега ще се запълва от различни деца, които ще идват различни дни от седмицата.
Някои от малчовците бяха силно привързани към майка си и не я пускаха да излезне от стаята. Друго общуваше предимно като удря другите. Всички наблюдавахме как настъпва промяна само за няколко дни, за седмица. Плаченето се превръща в усмивки, удрянето в галене. Чак невероятно. Как децата започват да си се усещат като групичка, да си се чувстват и търсят едно друго. Това е тяхното място и те го правят да е такова, каквото е. Бяхме свидетели на всичко това и сякаш всички ние имаме заслуга за тази промяна. И естествено учителката ни, която докато ние майките хаотично се щурахме наоколо и постоянно си обсъждахме къде, какво, как да правим тя наблюдаваше, опознаваше, водеше занимания на децата. Първият ден със спане я оставихме сама в стаята с 6 изморени и полуревящи деца (многото майки наоколо наистина изнервят обстановката). И заварихме една картинка - сладки наспали се същества, които си стоят кротко и пазят тишина докато едното дете още спинка в същото помещение :))
През тези три месеца, откакто задвижваме кооператива изоставих доста работата си и други лични начинания, почти постоянно го мисля в главата си, обсъждаме, решаваме, даваме от себе си, притесненяваме се как ще си покрием някои разходи, много изписани мейли с родители... Усилията не са никак малко. Усещането доста наподобява изкачване на връх (нали си наричаме и къща Мусала нашия малък най-висок връх:) ... катериш, катериш, по някое време забравяш къде си бил и къде си тръгнал, защото ти е трудно. Но когато видиш гледката горе си казваш "заслужаваше си" :)) Същото е като да имаш дете.

6. Родителска среща

Изминаха около 2 месеца от решението за създаване на новия родителски кооператив до неговото стартиране. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." ще опиша стъпките, които изминахме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...
Подкрепиха ме Ри ри ра-Лозенец и бъдещата ни учителка, която търпеливо ни изчака докато се съберем и организираме. Но държа да отбележа за скептиците:) че съм тръгнала сама- не сме били група майки от района (съмишлениците и желаещите се появиха за тези два месеца); без конкретно място - прекрасната къща, която надмина очакванията ми изникна после; без големи финансови възможности, които да ми позволят да рискувам примерно; без излишно свободно време - работеща майка съм... Без това, без онова ... и все пак става :)
По този повод ми се върти една мисъл "Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства." Аз дори не бих го нарекла силно желание, по-скоро ясно намерение или единственият логичен, естествен избор в даден момент. Нормален избор за нас, нашите деца, в нашето време. Начинание, което се базира на взаимно доверие, уважение и разбирателство между група хора. Споделена радост и отговорност :)

Проведохме си много важна и ползотворна родителска среща. Обсъдихме всички неща, които ни вълнуваха, за които сме се чудели на теория и които вече започваме да усещаме с практиката. Опитахме се да потърсим баланса между идеите и разбиранията на всяка една от нас ( те не са толкова различни, а ако са е още по-интересно) относно ред, правила, отношение, занимания. За целта бяхме подготвили ето тази анкета с информация:

I.Някои основни характеристики на детето

1.Как бихте определили детето си с няколко думи / като темперамент или изявени характеристики, настроения, емоции/?

2. Някакви страхове, неща, които не обича?

3. Любими неща:

II.Основни изисквания по отношение на възпитанието на децата, подхода към тях и т.н.

III.Адаптация

1.Имате ли някакви по-особени притеснения относно адаптацията / например отделяло ли се е досега детето, за колко време, как му се е отразило и т.н./?

2.Как предпочитате да протече адаптационния период /например плавно и постепенно, с повече ваше присъствие; по-рязко и категорично.../?

IV.Организация

1.Посочете начален и краен час, който ви устройва за започване и приключване на заниманията в къщата:

2.Минимален и максимален брой дежурства, които може да давате /за седм. Или за месеца/:

3. Някакви специални желания и препоръки относно организацията като цяло- идеи, мисли, представи за родителския кооператив ?

V.Занимания

1.Имате ли някакви специални изисквания относно заниманията / да се набляга на нещо, да се избягват някои неща/ ?

2.Имате ли някакви специални изисквания или препоръки към учителката ?

3.Държите ли на излизането навън и при какви условия да става това?

4.Какви занимания можете/искате вие да предложите на децата?(не е задължително)

VI.Храна

1. Как се храни детето Ви /с желание, с неохота - трябва да се предлага по-настойчиво или е злоядо/?

3. Предпочитани храни от Вашето дете:

4. Има ли храни, които детето не обича? Някакви алергии към храни?

5. Храни и продукти, на които Вие държите да се набляга:

7. Имате ли афинитет към здравословното хранене, и ако не – против ли сте ако други родители са по-стриктни на тази тема ?

VII.Хигиена

1.Имате ли някакви специални изисквания по отношение на хигиената?

2.Някакви алергии към препарати и други?

3.Имате ли стремеж да се използват по-екологични и безвредни препарати?Ако не, имате ли нещо против ако други майки са по-стриктни по тези въпроси?

4.Използва ли памперс детето Ви? Ако да колко често да се сменя? Да се опитва ли да се учи да ходи в гърне или на тоалетна?

5.Ако ходи детето на гърне или тоалетна – да се пита ли или да се настоява да ходи?

1.Спи ли детето Ви следобеден сън и от колко до колко обикновено?

2. Обикновено как заспива? Има ли трудности, лесно ли се буди?

3.Държите ли да се настоява за следобеден сън ако детето не иска да спи?

VIII.Дисциплина

1. Държите ли на някакви конкретни правила по отношение на дисциплината?

2. Кога считате, че възрастния (учител, родител) трябва да се намесва в заниманията, игрите, конфликтите и как?

3. Как постъпвате при тръшкания или конфликти между деца?

4. Случва ли се често детето ви да проявява капризи, инат, собствено мнение? Как гледате вие на това и как реагирате?

IX.Здраве

1. Трябва ли според Вас да се правят изследванията, които са задължителни за детските ясли/градини преди децата да започнат да посещават кооператива?

2. Трябва ли според Вас да се допускат болни деца до заниманията и каква е границата (малко сополки, кашляне от време на време)?

3. Наскоро (или не толкова скоро) прекарани боледувания, специфични слаби места на детето, за които може да се съблюдава (например уши, гърло, бели дробове-кашлици)

Друго.....

Абсолютно майчинска(инстинктивна) анкета, измислихме си я на базата на това, какво ни интересува да знаем за другите деца и какво искаме другите да знаят за нашето. Обрисувахме си определен ред и правила, като си казахме, че правилата са за помощ при организацията, но и че се нарувашат и в това няма нищо фрапиращо ( в противен случай бихме станали жертва на някаква скована система или амбиция). Стремим се към максимална естественост и откровеност спрямо децата, към това да се чувстват живи, щастливи и част от това, което се случва около тях; към това да има моменти, когато да се съобразяват и моменти, когато свободно да се самоизразяват.

"Това малко същество, което независимо в коя част на планетата се намира и какъв цвят на кожата има, еднакво силно желае да живее в мир и добри условия, да учи и да се развива."

5. Родителски кооператив "къща Мусала" е вече факт :)

Изминаха около 2 месеца от решението за създаване на новия родителски кооператив до неговото стартиране. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." ще опиша стъпките, които изминахме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...
Подкрепиха ме Ри ри ра-Лозенец и бъдещата ни учителка, която търпеливо ни изчака докато се съберем и организираме. Но държа да отбележа за скептиците:) че съм тръгнала сама- не сме били група майки от района (съмишлениците и желаещите се появиха за тези два месеца); без конкретно място - прекрасната къща, която надмина очакванията ми изникна после; без големи финансови възможности, които да ми позволят да рискувам примерно; без излишно свободно време - работеща майка съм... Без това, без онова ... и все пак става :)
По този повод ми се върти една мисъл "Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства." Аз дори не бих го нарекла силно желание, по-скоро ясно намерение или единственият логичен, естествен избор в даден момент. Нормален избор за нас, нашите деца, в нашето време. Начинание, което се базира на взаимно доверие, уважение и разбирателство между група хора. Споделена радост и отговорност :)



УРА !











Родителски кооператив "къща Мусала" (или поне така го наричат някои от децата -намираме се на ул.Мусала:) е вече факт.

Първият ден отново малко объркан и хаотичен, вторият по-добре, третият още по-добре...и децата не искаха да си тръгват...



От 01.12.10г. започнахме първите си занимания, на първо време на половин ден.
Успяхме със съвсем минимални средства и много желание да създадем едно приятно кътче. Благодарим много на Ри ри ра-Лозенец за оказаната помощ. И 5лв дадени от приятел, в подходящ момент, за нещо, което ти е необходимо значат безкрайно много.
Нещата нямаше да се случат и без творческия ентусиазъм на Ива (мама на Йоан), без коректността и доверието на Светлето(мама на Тома) и Рали(мама на Стефчо и Митко), търпението на Алекс(учителката) и това, че прие нашата идея и мечта като свои. Всички приехме една обща идея като своя.

За тези 2 месеца се открихме с много симпатични майчета (Галя-ех, Галя!, Гери, другата Гери, Христина, Ани, Дени, Иглика...) и други, с които си се знаем отпреди. Надяваме се, че ще се срещаме и събираме по различни поводи в "къщата Мусала" - нашия малък най-висок връх. А върховете се изкачват с приятели :)

Ще има отворени занимания за майки и бебовци, арт занимания за по-големи дечица, семинари или просто може да посещавате занималнята някои дни (все още има свободни места). За повече информация следете програмата в Ри ри ра >>

4. Четвърта среща - пет дни преди започване на заниманията в Бъкстон

Изминаха около 2 месеца от решението за създаване на новия родителски кооператив до неговото стартиране. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." ще опиша стъпките, които изминахме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...
Подкрепиха ме Ри ри ра-Лозенец и бъдещата ни учителка, която търпеливо ни изчака докато се съберем и организираме. Но държа да отбележа за скептиците:) че съм тръгнала сама- не сме били група майки от района (съмишлениците и желаещите се появиха за тези два месеца); без конкретно място - прекрасната къща, която надмина очакванията ми изникна после; без големи финансови възможности, които да ми позволят да рискувам примерно; без излишно свободно време - работеща майка съм... Без това, без онова ... и все пак става :)
По този повод ми се върти една мисъл "Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства." Аз дори не бих го нарекла силно желание, по-скоро ясно намерение или единственият логичен, естествен избор в даден момент. Нормален избор за нас, нашите деца, в нашето време. Начинание, което се базира на взаимно доверие, уважение и разбирателство между група хора. Споделена радост и отговорност :)
Срещнахме се 5 дни преди старта :) Почти в пълен състав - 5 майки и 7 деца. С някои не се бяхме виждали, но някак си усещахме, че ще си допаднем.
По къщата няма много неща за оправяне. На първо време ще се справяме с наличното, бюджетът ни е ограничен. По-скоро с креативност и живец ще се опитаме да я изпълним, отколкото със скъпо струващо обзавеждане. Имаме обаче много неща за обсъждане, обмисляне, гласуване, изпробване. Можем да кажем, че нещата започват тепърва - и трудно и хубаво. Ще ни е от полза информацията от Ри ри ра-Лозенец, която споделят с нас : като правила, режим, задължения на дежурната майка, на учителката. Но все пак при нас ще се оформят други правила и отношения, в зависимост от майките и децата, които сме се събрали. И това е уникалното на подобно начинание. Нещата стават благодарение и спрямо конкретните хора, които са се събрали.
В началото бях по- скептична като знам как дори двама човека трудно стигат до единодушно решение, а какво остава за 6-7 майки и то по въпроси, които касаят децата им. Но се оказва, че до разумните решения достигаме заедно, а различията ни могат само да ни допълват едни други и атмосферата като цяло.

3. Къщата !

Изминаха около 2 месеца от решението за създаване на родителски кооператив до неговото стартиране. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." ще опиша стъпките, които изминахме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...
Подкрепиха ме Ри ри ра-Лозенец и бъдещата ни учителка, която търпеливо ни изчака докато се съберем и организираме. Но държа да отбележа за скептиците:) че съм тръгнала сама- не сме били група майки от района (съмишлениците и желаещите се появиха за тези два месеца); без конкретно място - прекрасната къща, която надмина очакванията ми изникна после; без големи финансови възможности, които да ми позволят да рискувам примерно; без излишно свободно време - работеща майка съм... Без това, без онова ... и все пак става :)
По този повод ми се върти една мисъл "Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства." Аз дори не бих го нарекла силно желание, по-скоро ясно намерение или единственият логичен, естествен избор в даден момент. Нормален избор за нас, нашите деца, в нашето време. Начинание, което се базира на взаимно доверие, уважение и разбирателство между група хора. Споделена радост и отговорност :)

Третата ни среща се състоя на огледа на етаж къща с дворче, която ме беше очаровала(единственото помещение, което бях проучила и видяла).
Оказа се, че наистина е очарователна според всеки, който я е видял и много важно - достъпна! Оказа се и че едната майка работи точно в сградата отсреща.












Така три майки (с 4 деца) се решихме да капарираме и наемем това място. Явно се бяхме опознали достатъчно от три срещи (и доста имейли), за да решим, че си имаме доверие. Бяхме малко на брой, може би беше рисковано. Но в крайна сметка трябваше да тръгнем от някъде. Можехме да си репетираме теоретично до безкрай, но хората се опознават най-добре в действие когато разбираш на кого и как може да разчиташ. А и трябваше да сме решителни, ако не искаме да изпуснем мястото. Надявахме се, че ще се присъединят постепенно още хора, интересът за кооператив беше доста голям, над 20 семейства се свързаха с мен, чрез обявата в блога и чрез познати. От тях можеха още 3-4 да се решат на по-сериозно участие и поемане на ангажимент и щяхме да сме спокойни. Или да се появят нови хора (както се случи впоследствие).
Надяваме се, че ще намерим начин и другите интересуващи се от темата за родителски кооператив в този район на града да могат да идват на различни отворени занимания и срещи при нас. Така ще се оформи един пръстен от постоянни и един от гравитиращи семейства, с които да си бъдем взаимно полезни и да общуваме...

2. Втора среща

Изминаха около 2 месеца от решението за създаване на родителски кооператив до неговото стартиране. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." ще опиша стъпките, които изминахме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...
Подкрепиха ме Ри ри ра-Лозенец и бъдещата ни учителка, която търпеливо ни изчака докато се съберем и организираме. Но държа да отбележа за скептиците:) че съм тръгнала сама- не сме били група майки от района (съмишлениците и желаещите се появиха за тези два месеца); без конкретно място - прекрасната къща, която надмина очакванията ми изникна после; без големи финансови възможности, които да ми позволят да рискувам примерно; без излишно свободно време - работеща майка съм... Без това, без онова ... и все пак става :)
По този повод ми се върти една мисъл "Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства." Аз дори не бих го нарекла силно желание, по-скоро ясно намерение или единственият логичен, естествен избор в даден момент. Нормален избор за нас, нашите деца, в нашето време. Начинание, което се базира на взаимно доверие, уважение и разбирателство между група хора. Споделена радост и отговорност :)

Имахме втора среща по повод създаването на родителкси кооператив в района около Красно село. Бяхме същите хора и няколко нови, заедно с децата. Някои със сериозни намерения, а други още колебаещи се и с желание да участват само някои дни. По идея на една от майките си попълнихме една таблица, относно това какви са ни вижданията за отглеждането и възпитанието на децата, какви очаквания имаме, какви финансови и времеви възможности за участие, с какво бихме занимавали децата... Това беше много важен момент за опознаването ни. Тази втора среща беше важна и за бъдещата ни учителка, която ни представи нещо като презентация (интересни подбрани моменти от различни педагогики - Монтесори, Валфдорска, философията на Реджо Емилия за участие на родителите в процеса), с което може да се каже спечели доверието и одобрението и на другите родители. Ани от Ри ри ра-Лозенец отново беше с нас и ни сподели някои моменти от техния опит - за взаимоотношението между учителки, майки, деца и някои трудности, които са срещнали.
Между тези две наши срещи си контактувахме с писма - идеи за организация на бъдещия кооператив, които постоянно се сменяха на базата на това какви и колко хора се събираме (колко от тях могат да участват с дежурства). Също се оглеждахме и за подходящо помещение....Мислехме, че може да си позволим само апартамент ( и стоеше въпросът с излизанията на децата какво правим) или в най-добрия случай апартамент с двор.
Първият ни оглед за помещение се оказа и последният :) И започна един низ от приятни случайности...

1.Първа среща в търсене на родители съкооператори:)

Изминаха около 2 месеца от решението за създаване на родителски кооператив до неговото стартиране. С етикет "Как се съдава родителски кооператив.." ще опиша стъпките, които изминахме, защото мисля, че е ценен опит. И защо не повече хора да се решат на подобна крачка...
Подкрепиха ме Ри ри ра-Лозенец и бъдещата ни учителка, която търпеливо ни изчака докато се съберем и организираме. Но държа да отбележа за скептиците:) че съм тръгнала сама- не сме били група майки от района (съмишлениците и желаещите се появиха за тези два месеца); без конкретно място - прекрасната къща, която надмина очакванията ми изникна после; без големи финансови възможности, които да ми позволят да рискувам примерно; без излишно свободно време - работеща майка съм... Без това, без онова ... и все пак става :)
По този повод ми се върти една мисъл "Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства." Аз дори не бих го нарекла силно желание, по-скоро ясно намерение или единственият логичен, естествен избор в даден момент. Нормален избор за нас, нашите деца, в нашето време. Начинание, което се базира на взаимно доверие, уважение и разбирателство между група хора. Споделена радост и отговорност :)

Направихме една първа среща по повод създаване на родителски кооператив с хората, които се свързаха по интернет с мен или чрез познати. Среща, в следствие на която ще дойдат други събирания между родители, деца и преподаватели, които под форма на игри, занимания (защо не един общ излет) да се усетим взаимно доколко и как си допадаме като виждания относно децата ни и като присъствие. Може би това е началото на едни общи дискусии по темата алтернативни форми на отглеждане на деца, срещи и оформяне на различни коопертиви.
Всъщност всички родители си тръгнахме доста объркани от тази среща, с много мисли в главите си. После осъзнах, че това е най-естественото нещо и че няма как да бъде иначе. Срещаме се почти изцяло непознати хора, с различни професии, различно финансово и семейно положение (някои чакат второ бебче, на други им предстои скорошно тръгване на постоянна работа...) и с различни приоритети. За някои най-важното например е един подобен родителски кооператив да е близо до дома и да не се налага детето да пътува с кола, за други да има осигурен голям хубав двор, за трети възможността за целодневно гледане без дежурства на родител, за четвърти групичката да е от малък брой деца....Всъщност това е важно за всеки от нас, както най-вече това децата ни да са добре, да се развиват спокойни и щастливи . Въпросът е как да реализираме всичко това при дадени обстоятелста и даден финансов ресурс. Може би и затова започнахме от сметките, да мислим нещата като цяло и напред във времето - доколко е възможно за7 (или 8, 9) деца да наемем къща с двор, колко педагози ще са достатъчни, колко родители могат да се включват с дежурства и т.н и т.н. Тук се включи и "калкулаторът за родителски кооператив" на Ани :)) изработен от опита на занималнята в Лозенец - вкарваш наема на помещение и брой деца, и ти дава каква такса се пада на семейство. Има много въпроси за решаване. След срещата си помислих, че вместо един кооператив ще се получат няколко- на различни места и с различни приоритети. И това е много хубаво. Важното е да започнем отнякъде, да почувстваме, че всъщност можем да измислим и създадем нови условия за децата си, а не единствено да критикуваме старите и да се примиряваме с 'е няма как'...че това е наше право, свобода и може би дълг към децата. А и разбира се наше удобство и спокойствие. Усилията в началото и неспирния поток от мисли (объркани и хвърчащи) си заслужават. Трудно е, защото се опитваме да потърсим подходяща форма (като родителския кооператив) за дадено съдържание (децата, отношението, средата която мислим,че би била добра за тях), а не да го натъпчим в остарели модели, независимо за колко добри ни ги представят. Без толкова високопарни теории за развитието и възпитанието, свръх специални педагогики и подходи-готов продукт, който да изконсумираме ние и детето ни(частните детски) или другия вариант - дори не ни рекламират продукта, защото едва ли не сме им длъжни и родители и деца. Просто да бъдем част от живота на децата си и те от нашия по някакъв адекватен начин, с необходимата свобода и лична територия, без така задължителните травми и притеснения.

Трудно е когато нещата тръгват отдолу нагоре, от потребностите, от нас и това което можем да направим (още повече, когато това касае най-ценното децата ни). Но пък си мисля, че това е нормалният път:))