Тази неделя бяхме повече деца, отколкото възрастни. В буквален, не в преносен смисъл -
5 малчуганчета срещу 4 мами:), с които имахме радостта да се запознаем за първи път.
Ани с Любен/2,7г./, Меги с Петър/8г./ и Надето/4г./, и Гери със Самуил/8г./ и Калоян/2,9г./
Първоначалните планове за една голяма играчка-къща не се оказаха съвсем удачни. Затова изработихме заедно с дечицата няколко играчки за тях. И какво по-хубаво от това ... бяхме един екип. Може би децата имат нужда да бъдат насочвани към логиката на нещата - кое с кое може да се свърже, кое трябва да бъде по-стабилно, кога ни трябва тънък картон, за да направим дупки, кое къде се лепи и как... Но те (както всички ние) имат собствен усет и чувство за нещата и е прекрасно, когато им се даде възможност да го проявят.
Благодарим им и за музикалните имровизации, с които ни озвучаваха :)
А Инче, как ни се иска някой по-често да идва така да ни свири приказна музика (от Амели Пулен, на Ян Тиерсен) ...
До скоро, приятели!
Ето и играчките с връвчици :
